От мечовете да изковем плугове - и за това се иска храброст

Тъй се пее в народния епос, че Гергьовден е по-хубав празник от Великден. Аз на народната мъдрост вярвам безусловно, без да омаловажавам никой празник. Така го пее народът. Значи така го чувства.

На 6 май всяка година църковният календар отбелязва свети великомъченик Георги Победоносец. Църквата го възхвалява като “освободител на пленници и на бедни защитник, на немощни лекар и на царе поборник, победоносни”. Той е един от най-тачените светии не само в християнския свят, но и покровител на достатъчен брой държави и градове от Мала Азия, където е протекло земното му битие, до Канада. Воин, прославил се със своите воински и човешки качества, носител на Христовата вяра, заради което и бива убит от император Диоклециан през 303 г.

Освен църковен празник 6 май е и всенароден.

От гръцки Георги

се превежда като

“земеделец” Затова в недавното минало фигурираше и като ден на пастира. Всички зависим от земята и от своите дела върху нея, тъй щото може да се смята, че освен имениците и нам се пада да ни е празнично. (Софри, агънца, прясно сирене, всякакъв зеленаш, щото пролетта се е пукнала вече, това си е в реда на нещата, трапезата сбира хората, нищо лошо, наздраве!)

Но! От 1880 г. с указ на княз Александър Батенберг 6 май се отбелязва като Ден на храбростта още при създаването на българската армия. И е редно да се отбележи - 2 г. след като скъсва оковите на 500-годишното иго България вече има редовна армия и неин празник.

И да, празнува се храбростта на българските воини, дали живота си за отечеството в не една и две войни, паднали в спечелени битки на загубени войни, не позволили нито едно българско знаме да попадне в плен на врага. Онези войници и офицери - като се почне от подпоручик Димчо Дебелянов, покосен край Демир Хисар, тръгнал за фронта с тефтерчето си за стихове,  и се стигне до поручик Димитър Списаревски (посмъртно произведен в капитан, а по-късно и в подполковник), който, за да опази София от бомбардировките, унищожава една “летяща крепост”, и изчерпал всички боеприпаси на изтребителя си,

се врязва със

самоубийствен

таран

в другия бомбардировач.

Скучно ли ви е? Тези двамата са дали живота си в защита на родината си. Родината ни. Димчо на 29 години, Спаич - на 27. Как сте с преглъщането? Помежду им са хилядите знайни и незнайни български войници. Онези, които са оставили ралото и овчарската гега, канцелариите и дюкяните и са литнали на бой с щик - мръсни, въшлясали, гладни и жадни, но с буза върху приклада и под погледа на България. В името на България.

Още ли се подигравате на скромните ни гергьовденски паради? Да, голяма армия може да нямаме, но храброст имаме! Не бъркайте политическите недоразумения с храбростта. И правете разлика между воини (с ударение на о) и войни (с ударение на и). Няма нормален човек, който да жадува за бой със щик, артилерийски подготовки и т. н. Никой не иска да умира. Особено бадева. Ралф Уолдо Емерсън казва: “Героят не е по-храбър от обикновения човек въобще, той е

по-храбър от него

само 5 минути

по-дълго"

И това изобщо не се отнася само за военни храбрости. Храброст е и да кажеш истината, да отстояваш позицията си, да защитаваш безсребрено туй, що тачиш и милееш. И да не забравяме, че храбростта върви неделимо с две други думи - чест и достойнство.

Да убиеш змей, не е лесна работа, точно както не е лесна работа да ореш земята. Напомням само, че от мечовете е редно да изковем плугове. И за това се иска храброст. Честит празник, храбрий ми народе!