През XIX в. текето става двуобредно светилище, което посещават и мюсюлмани, и християни.

В стар дервишки манастир на 3 км от курорта Албена и християни, и мюсюлмани вярват, че стават чудеса.

Хиляди поклонници от страната и чужбина идват в текето в село Оброчище с молитва и оставят дрехи, за да попият от скритата му сила и да помогнат за болест или друга тревога.

Ако пътувате от Албена към Балчик през Оброчище, няма как да не забележите куполите на мистична сграда и каменна беседка с 8 колони, построена на едно от най-енергийните места в района - поне така гласи поверието, което води тук хиляди хора през годините в търсене на изцеление.

Това е текето “Ак Язълъ баба” - най-прочутата мюсюлманска и християнска светиня по българските земи в миналото. Теке в превод от турски означава мохамедански молитвен дом със стаи за дервиши - странстващи мюсюлмански монаси.

Това е двуобредният молитвен дом на мюсюлманския светец Ак Язълъ баба (баба – водач на дервишки орден; баща) и на неговия християнски двойник свети Атанасий.

“Началото му се губи някъде в XVI в., когато в покрайнините на гъстата гора на Балтата се заселва Ак Язълъ баба”, разказва Радостина Енчева, която е директор на историческия музей в Балчик.

Изграждането на комплекса продължава няколко десетилетия и съвпада с управлението на султан Сюлейман I (1520–1566). За разлика от ортодоксалната мюсюлманска обител молитвеният дом на Ак Язълъ баба така и не успява да спечели доверието и подкрепата на централната власт, защото остава средище на неортодоксални вярвания, представи и ритуали.

А от втората половина на XIX в. текето се превръща и в двуобредно светилище, което се посещава и от мюсюлмани, и от християни. Християните почитат на това място свети Атанасий Велики.

Те вярват, че някога тук е имало манастир, превърнат в дервишка обител, а свети Атанасий загинал, за да защити своята вяра.

Много и различни са преданията и легендите за Ак Язълъ баба и св. Атанасий. Те представят двамата светци като древни митични герои, които могат да строят сгради само за нощ и с една секира, да наказват неверниците с болест или смърт, а вярващите да лекуват и даряват със здраве и благополучие.

Столетия наред молитвеният дом край Оброчище се посещава от вярващи от близки и далечни краища на България.

По традиция мюсюлманите идвали в текето в понеделник, четвъртък или петък, а християните – винаги, когато се нуждаят от закрилата на своя светец. Най-многолюдни стават събиранията на 2 май – летния Атанасовден, приет и за празник на Ак Язълъ баба.

Тогава християни и мюсюлмани празнуват заедно и извършват едни и същи обреди: преспиват за здраве на текето, молят се при гроба на светеца и палят свещи, мият се с вода и връзват парцалчета по клоните на дърветата, оставят богати дарове и правят жертвоприношения.  

“Много от тези обредни практики и ритуали, макар да се осмислят чрез християнството или исляма, идват от дълбока древност. Те отразяват прастарата вяра на човека в силата на водача, камъка и дървото, както и вечния му стремеж към добруване, здраве и благополучие”, разказва директорът на музея в Балчик.

Днес са запазени две сгради: тюрбето, или гробницата на светеца, и имаретът – мястото, където някога монасите извършвали своите ритуали и приютявали всеки пътник, минал покрай тяхната обител.

Тюрбето е построено от прецизно издялани каменни блокове и допълнени с мрамор по сводовете на прозорците и вратите. Помещенията му са покрити с куполи, които отвън са обшити с оловна ламарина, а отвътре са изографисани с растителни и геометрични орнаменти.

В средата на тюрбето е гробът на Ак Язълъ баба, покрит със зелено сукно.

Именно тук поклонниците оставят свои дрехи поне за една нощ с молитва за здраве и изцеление.

Атмосферата е въздействаща – високият свод на светилището, студената тишина и приглушената светлина създават усещане за тайнственост и мистика. В нишите в стените на тюрбето са подредени дарове от поклонниците и древни артефакти, открити от археолозите на територията на текето.  

Има поверие, че отворът в западния край на гробницата е чудотворен – Ак Язълъ баба ще сбъдне желанието на всеки, който постави ръката си в него с чисти помисли и се помоли. Държат я 30 секунди. Вярват, че енергията на светеца се влива в тях.

Имаретът на текето е значително по-голям, разположен е на 50-ина метра от гробницата. Покривът му е бил разрушен по време на Руско-турската война и наскоро възстановен напълно.

До края на 80-те години тук кипи бурен живот, поклонници прииждат от всички краища на страната и от чужбина, окрилени от вярата за изцеление. По време на празници се кладат бурни огньове, въртят се обредни агнета, хората нощуват под звездите.

Паркът се превръща в цветна градина - стотици лалета, зюмбюли, нарциси и люляци посрещат пролетта.

Керанка Иванова от Оброчище разказва, че като дете прекарва тук много време, водена от своята баба. Лекарите поставили тежка диагноза на нейната сестра и не давали прогнози за дълг живот.

С молитва и обредно оставяне на дрехите на болното момиче да пренощуват в обителта детето оздравява. И днес, повече от 60 години по-късно, тя продължава да идва всяка година на празника на селото.

“Хората вярват в силата, дали тя, или самата вяра им помага - един Господ знае. Чували сме истории за прогледнали слепци, проходили инвалиди, раждане на деца в бездетни семейства”, разказват местните.

А в музея в Балчик се съхраняват благодарствени писма от хора, които са изцелили различни болежки след пребиваване в магнетичното светилище.

500-годишната черница в двора обикновено е окичена с парцалчета, най-новата мода е оставянето на маски, с които се предпазваме от коронавируса през последните години. Наложило се е поставянето на специална табела, която предупреждава посетителите да не чупят клони или кора от дървото.