На 10 февруари православната църква почита Св. свещеномъченик Харалампий. Денят е известен в народния календар като Чуминден и се празнува за здраве на хората, против чумата. В народните представи тя изглежда като старица, която постоянно е на път и носи със себе си тефтер, в който са записани имената на хората, които трябва да погуби. Свети Харалампий пък е познат на хората като лечител на болести и рани и господар на всички болежки. Легенда разказва, че чумата е затворена в шише и Св. Харалампий я е хванал и държи. Господ ще пусне чумата, когато хората станат много грешни.

Според други предания чумата се родила на Атанасовден и веднага започнала да скита и да мори когото срещне с острата си коса. Ако не бил Св. Харалампий – да я залови и окове в девет вериги, щяла да умори света. Затова в иконографията обикновено светецът е изобразяван с дълга бяла брада и с ръка, вдигната за благослов. Често могат да бъдат срещнати и изображения, в които той бие и мъчи чумата.

За да се предпазят от болести, на този ден хората сутрин рано премитат къщата и двора, почистват, след това готвят гозбите. Стопанките правят обредни хлябове. На обяд се слага трапеза, като задължително трябва да присъства питка с мед, свински джолан в гърне или мусака и картофено пюре. Най-възрастната жена в дома прикадява трапезата, сипва от гозбите, чупи от питата с мед и разнася от тях за здраве из махалата.

Тъй като Св. Харалампий е открил и чудодейните свойства на меда, това е празникът на пчеларите. На този ден медът се освещава и част от него се пази като лек срещу шарка и други болести през цялата година.

Св. Харалампий загинал мъченически по време на гоненията срещу християните през III век. Както е записано в житието му, роден е около 85 г., умира през 198 г. Според църковното предание мъчителите разкъсвали кожата му с железни нокти, но раните му чудотворно зараствали всяка нощ. Преди небесните ангели да вземат душата му на небето, светият старец помолил Бога да дари телесно здраве и душевно спасение на всички човеци. Ето защо той се счита за

един от светците-лечители,

наред със св. Козма и Дамян, св. Панталеймон, св. Трифон и други.

Неговите мощи се смятат за чудотворни, а кутрето на дясната му ръка се пази в църквата „Св. Седмочисленици” в центъра на София.

Известно е, че от ранното Средновековие чак докъм средата на XIX век „черната смърт” е страшен бич за европейските народи: покосява огромни човешки маси, обезлюдява села и градове, предизвиква драстични промени в икономиката, политиката и духовния климат на континента, включително и по българските земи. Борбата с „черната чума” трайно се свързва с християнството и редица светци се прочуват като спасители на градове и области от страшното зло. За нашата традиция това са главно „зимните” светци: Антоний (17 януари), Атанас (18 януари), Евтим (20 януари), и особено Харалампий.

За голямата почит към светеца свидетелства фактът, че името му е било разпространено сред българите в много части на страната. Мъже с това име се срещат и днес, макар и вече по-рядко. Много селища приемат св. Харалампий за свой покровител: кръщават на него местната църква и честват празника му като общоселски събор. 

В по-ново време дружествата на пчеларите в редица български градове приемат 10 февруари за свой патронен празник и го отбелязват подобаващо, а някои дори присъждат на най-изявената пчеларка титлата „пчела – царица”.