На ул. “Малко Търново” е най-страховитата врата - входът на следствения отдел на Държавна сигурност, в килиите в подземието са “обработвани” враговете на народа. Легенда  разказва, че цар Борис III по пантофи отскачал до любимия си бар “Луна”.

11 ноември 1948 г. 23-годишният Стефан Табаков, нахъсан млад опозиционен активист, не знае дали това няма да е последната му нощ. Сигурен е само, че стълбите пред него водят към ада. В тъмните часове на денонощието арестуваният принудително върви по улица “Малко Търново” към най-страховитата врата в цяла София - входа на следствения отдел на Държавна сигурност. През този праг са минали много други преди Табаков и още повече ще минат след него - врагове на народа, които там са “обработвани”, а после изпращани в затвори и лагери. От килиите в подземието се чуват ужасяващи викове - изтезанията са по цели нощи. Казват, че поне никой не е бил убит там, но... дали?

Табаков е отведен в мазето, където дълго бива “обработван”. На сутринта е извикан при следовател, а разпитът не върви към добър финал. Но краят му се отлага... Следователят е извикан от началника си и той излиза, като оставя арестувания. Табаков съзира възможност и зареден с цялото си хладнокръвие тръгва към асансьора, качва се в него, минава край постовия, без дори да мигне, и излиза от сградата...

За секунди избягва, качва се на трамвая на “Дондуков” и спира да си отдъхне истински чак когато се озовава във Виена.

Спасява се в Австрия на 17 декември 1951 г. Става член на ЦК на Българската социалдемократическа партия (обединена) в изгнание, а след смъртта на д-р Георги Петков през 1968 г. на практика партията е оглавявана от Табаков. С упоритостта си той е отговорен и като издател за дълголетието на в. “Свободен народ”, излизал дълго във Виена - печатен орган на БСДП (о).

Табаков е единственият, който някога успява да избяга от сградата на “Московска” 5, чиито адови порти са се отваряли пред обречените на “Малко Търново” - най-късата пешеходна улица в София, пропита с много история.

Това е най-бързата връзка между булевард “Дондуков” и пространството на площад “Княз Александър Батенберг” и булевард “Цар Освободител”. За столичани от миналото това е бил и най-краткият път от североизточните махали на стара София към Градската градина, от спирката на трамвая към неделната разходка из центъра.

Улица с дължина от едва 60 метра, която обаче пази ехо от миналото - от възрожденски легенди през царски лудории до онези вледеняващи кръвта викове от под земята на безброй съсипани от комунистическия режим съдби.

Злокобната за мнозина някога сграда на “Московска” 5 остава собственост на ЦК на БКП до 1992 г., след което става седалище на тогавашното Главно управление на архивите към Министерския съвет, а днес е на Държавна агенция “Архиви”. А онази страховита врата, през която са минавали враговете на народа, в момента отвежда само до парната инсталация на институцията.

В кабинета, който днес е на председателя на ДАА доц. д-р Михаил Груев, някога е раздавал своите фатални разпореждания началникът на ДС Руси Христозов - една от най-злокобните комунистически фигури. По-късно става и министър на вътрешните работи в правителствата на Васил Коларов и Вълко Червенков.

Именно той е инициатор на масовите изселвания от селата в Западна България през лятото на 1950 година, при които хиляди семейства, смятани за политически неблагонадеждни, са разпръснати из цялата страна.

ДС се позиционира със следствения си отдел на “Московска” 5 през 1947 г., като оттам преминават и всички граждани на София и околностите, които са били пращани към лагерите. Сградата е била етапен арест, в който са изтезавани стотици, но въпреки това няма данни за екзекуции там.

Сега зловещото мазе е променено, като част от помещенията му - килиите от миналото, са запазени, други са преминали към театъра, а някои са били и засипани. Вътрешният двор някога е бил използван за каре за разходка на арестантите.

Същото мазе на “Московска” 5 дори е възпято в блуса на Георги Минчев.

Мъченията там продължават до 1970 г., когато сградата е придадена към ЦК на БКП, където се помещават административните служби - счетоводство, управление на собствеността и други. На същия адрес се разполага и приемната на ЦК на БКП за граждани.

Иначе казано, както е коментирал и самият доц. д-р Михаил Груев - и връзката на комунистическата върхушка с народа е минавала през тази сграда.

По всяка вероятност тогава е изградена подземната връзка, която свързва този адрес с бившия мавзолей на Георги Димитров, с централната банка и военното министерство в триъгълника на властта.

По онова време е направена и топла връзка със съседното здание, където днес се помещава Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Оттам пък има топла връзка с бившия Партиен дом, където в момента се намират канцеларии на Народното събрание.

Няма категорични доказателства някога сградата на ДАА да е била седалище и на германското военно разузнаване - Абвера, макар да има такива съмнения. Сигурно е само, че адресът е използван от различни немски компании, които са резидирали в София, но не може да се каже със ссигурност дали те са били прикритие за Абвера.

“Малко Търново” пази спомени от ужасите на комунизма, но и от края на режима - знаково събитие от онова време оставя своя отпечатък върху една от фасадите на сградата на ДАА. Голяма част е опушена от огнените пламъци от пожара на Партийния дом (сега НС).

През лятото на 1990 г. в Партийния дом се намира клубът на БСП, а площадът наоколо гъмжи от протестиращи. Там са разположени и палатковите лагери “Град на истината” и на движение “Инициатива за гражданско неподчинение”.

Във Великото народно събрание СДС е поставил въпроса за премахване на комунистическите символи, но БСП е против. Пламен Станчев, член на “Инициатива за гражданско неподчинение”, предупреждава, че ще се самозапали, ако от пилона не бъде премахната петолъчката, която е “символ на чужда държава”. Константин Тренчев също обявява, че ако това не се случи, сградата може да бъде щурмувана.

В нощта на 26 август 1990 г. около 23 ч. Партийният дом изведнъж пламва. Тълпата щурмува сградата и имущество в 94 помещения бива унищожено и разграбено.

По-късно нахлуването и палежът официално са обявени при разследване за извършени “стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти”. Никога не се доказват съмненията, че пожарът и последвалият хаос са инсценирани и подготвени от подстрекатели на БСП с цел унищожение на архиви.

Но преди цялата лудост, която е “вървяла” по “Малко Търново”, един чифт царски пантофи са притичвали в градските хладни вечери от двореца към любимия бар “Луна”. Говори се, че цар Борис III обичал често да отскача до така близкото вечерно заведение, за да гледа кабаре и да се забавлява.

Днес на мястото на знаковия бар се помещава една от сцените на “Комеди Клуб София”, който се включи в инициативата на Столичната община да възвърне блясъка на най-късата пешеходна улица, като включи легендарното име на бар “Луна” в табелата на клуба. Днес там най-добрите стендъп комедианти на България разсмиват своята публика.

За тези, които смятат историята за царските “прескачания” в бар “Луна” за градска мълва и имат нужда от доказателства, самата княгиня Мария Луиза, дъщеря на Борис III, е казвала, че легендата никак “не е легенда”. Така че никога не се знае дали, ако влезете на “Московска” 3 през входа на “Малко Търново”, няма да споделите с десетки години разлика едно място за по питиe със самия цар.

Най-късата улица невинаги е носила името, с което е известна на столичани днес. Преди Освобождението се е наричала “Сахатчийска” (“Часовникарска”) заради впечатляващата часовникова кула, която се е издигала на ъгъла с днешната ул. “Московска”.

По онова време там е имало още две сгради - Челеби джамия и конакът.

Легендата разказва, че кулата била толкова внушителна, че се виждала от много далеч и хората винаги знаели колко е часът.

Това носело сериозни вреди на бизнеса на часовникарския еснаф. Затова продавачите на време се наговорили и я разрушили към края на XIX век. С премахването й се предвещава оформянето на бъдещия пл. “Александър I”.

Преди 2 години при ремонта на “Малко Търново” изпод земята се разкрива интересна находка - стена, която отначало е сметната за антична. Оказва се обаче, че откритият зид е късноосмански от XVIII век и е част от ъгъл на сграда - основата. В зидарията е открит куршум от пистолет, най-вероятно маузер.

Преди 4500 г. на същото място е имало праисторическо селище, чиито останки са открити при подготовката на улицата за поставянето на емблематичните жълти павета през 1905 г.

Според градските мълви жълтите павета са подарък за сватбата на цар Фердинанд, а в действителност са внос от Австро-Унгария, но по инициатива на тогавашния кмет на София Мартин Тодоров.

И днес енигмата около жълтите павета остава - никой не знае защо точно са поставени. В сайта на Столичната община пише, че “полагането на керамичните павета не е емоционален дар по случай сватбата на княз Фердинанд I с Мария Луиза, която по това време (1907) вече не е между живите.” От историята пък черпим информация, че те няма как да са дар и за женитбата на Фердинанд I с принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц, защото, когато венчавката се случва през 1908 г., централните софийски улици вече са покрити с тях.

А какви ли тайни на времето пази още “Малко Търново”?! Истории, срещи, стъпки, които отекват и се разтварят в шума на града...