Книгите, които предсказаха потъването на “Титаник”, Първата световна война и дори тоталитаризма в Източна Европа

04.12.2021 Иван Бутовски

Историята на световната литература изобилства със загадки, но безспорно най-интересните от тях се свързват със странните случаи на предвиждане на бъдещето.

Първата книга с предсказания, разбира се, е Библията. Старозаветните пророци пишат за множество исторически събития, които ще станат, преди да се случат. Между тях е и раждането на месията - чудото, което празнуваме в тези коледни дни.

Макар отдавна да се спори за тяхната точност и те да имат различни тълкувания, и в Стария, и в Новия завет съществуват факти, които и най-големият скептик и атеист не би могъл да обясни, а всеки може да ги провери за себе си. Така например в Светото писание при изброяването на различните древни народи, населявали Близкия изток, често се посочва с голяма точност кои от тях ще оцелеят и

кои ще изчезнат в бъдеще.

Множество други съвпадения в Библията също остават необясними и до днес и по този начин подхранват вярата на хората от трите световни религии. Всъщност предсказанията са единственото чудо, което може да се наблюдава и в момента.

Прогнозите във всички области на познанието, а и успешните предвиждания на научната фантастика отдавна са станали част от живота ни и никой не вижда някакво чудо в тях.

Но през Средновековието и Ренесанса се появяват специални сборници, които имат претенцията да разкриват

важни предстоящи събития.

Най-популярните между тях са четиристишията на Мишел дьо Нотрдам - Нострадамус, книгата на Сибилите и други.

Но има и други случаи, много по-близки до нашето съвремие, които доказват, че книгите могат успешно да предвиждат бъдещи събития.

"Беше ясна мразовита нощ през април. Най-големият пътнически кораб, който някога е плавал по море - с дължина 800 фута, водоизместимост 45 000 тона и обявен от всички, които са го виждали, за непотопяем, се плъзга във водата с около 2500 спокойно спящи пътници на борда.

Изведнъж се удря в айсберг със страничната си част, докато се движи с 25 възела. Сблъсъкът става на 400 морски мили от Нюфаундленд. Корабът потъва бързо и поради недостатъчното количество спасителни лодки той повлича повечето от пътниците със себе си."

Всеки без затруднение ще разпознае в това описание най-знаменитата катастрофа в историята на корабоплаването - потъването на "Титаник" в ледените води на Северния Атлантик през нощта на 14 срещу 15 април 1912 г. ... И ще сгреши, защото става дума за откъс от книга, излязла цели 14 години преди трагичния инцидент. Тя се казва "Напразно! Корабокрушението на "Титан" и е написана от американския писател Морган Робъртсън.

Накратко тя е за историята на човек на име Джон Роуланд, алкохолик и опозорен бивш офицер от Военноморските сили, който поема работа на борда на "Титан", най-големия в света плавателен съд. Робъртсън го описва като "непостижим" и "сред най-великите произведения на хората". Но в крайна сметка

"Титан" се удря в айсберг

по време на своето пътуване и потъването му се превръща в една от най-големите трагедии в света.

Учудващите съвпадения далеч надхвърлят имената и начина, по който потъват въображаемият и действителният пасажерски лайнери.

И двата имали по четири комина

и по три винта. “Титан” бил дълъг 260 метра, а “Титаник” - 268. Водоизместимост - съответно 70 000 тона срещу 66 000 тона. Мощност на двигателя - 50 000 конски сили и 55 000 конски сили. Максимална скорост - 25 възела и при двата.

Причината, мястото и годишният сезон съвпадат напълно и при двата. И на двата кораба имало пътници от хайлайфа. И при “Титан” и при “Титаник” не достигали спасителни лодки - на "Титан" имало 24, а "Титаник" бил снабден само с 20. "Титаник" превозвал 2200 пътници, а въображаемият му двойник - 2500. И двата плавателни съда обаче са имали капацитет от 3000 души.

Все пак има и съществени разлики. Например при потъването на "Титан" оцеляват само 13 пътници, докато спасените пасажери на "Титаник" са 705 души. Освен това корабът от романа се разцепва още по време на сблъсъка, докато истинският лайнер се разделя на две части едва при спускането му към бездната.

Хората обичат изпълнените пророчества, особено когато е за добро, но за Робъртсън обаче въпросното доста точно предсказание е извор само на нещастие. След истинската катастрофа се сещат за неговата художествена творба и веднага го обявяват за мрачен ясновидец. В края на краищата вероятността някой да напише книга, подобна на трагедия, която дори не се е състояла, е почти невъзможна. Освен това е повече от невероятно как е

посочил с точност мястото на корабокрушението

в гигантския Атлантически океан с площ от 106,5 милиона квадратни километра. Да не говорим, че има възможни много други причини един кораб да потъне, извън сблъсъка с айсберг.

Разбира се, има опити и за рационално обяснение на съвпаденията. Самият злополучен автор на романа приписвал приликите на своите широки познания за корабостроенето и тенденциите в морското дело. Робъртсън е син на капитан на кораб, който плава във Великите езера и по-късно е работил на търговски кораб из морската шир. Става автор на морски истории едва когато се влошава зрението му и затова не е чудно, че той черпи вдъхновение от безброй разкази, които е чувал за луксозни лайнери, както и от лични познания за мореплаването.

Според някои изследователи в крайна сметка зловещите общи характеристики може да се дължат и на духа на времето. В края на ХIХ и началото на ХХ век пътуването с презокеански кораби е в небивал възход. Конкуренцията за скорост, удобства и големина на пътническите кораби е небивала и сравнително лесно може да се прогнозира построяването на грандиозния "Титаник". Компании като "Уайт Стар" не само се борят да завоюват приза за най-бързо пресичане на Атлантика, но рекламират пътуванията като луксозен и приятен начин да стигнеш до другия континент. Маршрутът също може да бъде обяснен - той е най-бързият и директен начин

да се достигне от Англия до Ню Йорк по море.

Макар и трудно доказуеми, далеч по-интересни са различните конспиративни теории, които се раждат от мрачното пророчество на американския писател.

Някои конспиратори са на мнение, че всичко е замислено години преди трагедията и корабът е бил потопен нарочно - за да бъдат ограбени богатите пътници от първа класа. Според друг зловещ сценарий пък тъмните сили са инсценирали корабокрушението, за да предотвратят създаването на банката на Федералния резерв в САЩ.

На любителите на свръхестественото пък може да се харесат сюжетите за проклятието - “защото линията на “Уайт Стар” никога не освещавала корабите си. Според слуховете, на лайнера се мъдрел и

богохулният надпис:

"И Господ не може да потопи този кораб".

Въпреки че теориите на конспирацията са недоказани, е невъзможно да се пренебрегнат приликите между "Титан" и "Титаник" и човек да не се чуди какъв късмет трябва да е имал Робъртсън да предскаже най-известната морска катастрофа в света.

Сравнително по-малко известно е, че злополучният писател, който е намерен отровен на бюрото си, е претендирал, че в произведенията си е предсказал и нещо полезно - перископа. В книгата му "Унищожителят на подводницата" (1905 г.) наистина е описано използването на устройство със същото наименование. Проблемът е, че още през 1902 г. двама американски механици вече са регистрирали патент за откривателството му.

Като жанр произведението на Робинсън е от книгите - утопии. Макар към тях да можем да причислим и някои произведения от древността - например описанията на Атлантида, направени от Платон в неговите диалози "Тимей" и "Критий", английският държавник

Томас Мор създава думата "Утопия",

името на въображаема островна държава, описана в едноименната му книга (1516). Италианецът Томазо Кампанела, осъден за ерес, също излага вижданията си за обществото в подобен труд, озаглавен "Градът на Слънцето" (1602).

През следващите векове този вид литература се радва на голяма популярност и в някои такива произведения може

да се намерят странни аналогии

с действителни исторически събития, случили се доста по-късно.

В тази връзка интересни съвпадения, и то свързани с България, можем да открием във "Великата война 189-" - утопия, написана от британския адмирал и военен стратег Филип Хауърд Колъмб. П

о принцип успешни предсказания в науката може да се изброят много. Обикновено те се обясняват със съвсем логични аргументи. Ерудиран и талантлив автор, който следи последните открития винаги може благодарение на фантазията си да види и поне част от бъдещето.

Например в книгата си "Пътешествията на Гъливер" (1735 г.) Джонатан Суифт

пише, че Марс "има две луни".

Случайно или не, през 1872 г., цели 142 години след излизането на книгата му е направено откритието, че наистина Червената планета има два спътника - Фобос и Деймос. Още по-рано и Леонардо да Винчи, далеч надживял епохата си, прави чертежи на машини, чиито прототипи могат да се видят и в наши дни.

Истински рекордьор в тази област обаче е Жул Верн. Той с голяма точност предвижда много от чудесата на технологичната епоха.

Концепциите му за подводницата,

хеликоптера, кацането на Луната, както и използваните съвременни горива присъстват в произведенията му. Нещо повече - фантастичните му изобретения от романите се появяват и в наши дни. Така например, когато описва идеята си за пътуване до Луната през 1865 г., той пише и за "платна, които улавят енергия от Слънцето". През 2010 г. успешно беше използвано първото такова платно в IKAROS - безпилотен междупланетен кораб на Японската космическа агенция.

Но в творчеството на френския фантаст има и още по-трудни за изясняване съвпадения. В "От Земята до Луната" (1865) лунните модули се изстрелват, не откъде да е, а от Флорида и след това се завръщат на Земята под формата на капсули. Смело и специфично предсказание 104 години преди мисията на "Аполо" от 1969 г. да направи точно това.

Многобройни са и точните прогнози на Хърбърт Уелс. Английският писател, когото някои наричат

“Шекспир на научната фантастика”,

е предсказал много технически изобретения, появили се в реалния живот.

През 1899 г. в романа “Когато спящият се пробужда” той включва

автоматични сензори за отваряне на врати.

Около 60 години по-късно, през 1960 г., те са създадени за първи път.

Няколко години по-късно, през 1903 г., Уелс пише "Земята на броненосците", в която основният сюжет се върти около тежките бронирани машини. Само 13 години след това, по време на Първата световна война, са използвани първите танкове.

В “Хората като богове” Уелс предсказва използването на гласова поща 57 години (1980) преди тя да се популяризира.

Една от най-мрачните негови прогнози, които се сбъдват, е използването на атомни бомби, описано в романа му от 1914 г., чието заглавие по ирония на съдбата е "Освобождаването на света".Унгарският физик Лео Силард е вдъхновен от творбата за изследването на ядрените верижни реакции през 30-те години на ХХ век.

А Уелс описва не само

откриването на ядрената енергия,

но и развитието на ядреното оръжие и опустошителните последици, които би могла да има световната война, водена с тези оръжия. В работата си Уелс също измисля термина "атомна бомба" 31 години преди първата от тях да бъде употребена над Япония. Всъщност сбъдналите се прогнози на футуристите са толкова много, че не могат да бъдат изброени дори само по-важните от тях. Има редица поразителни сравнения - от начина, по който гражданите през 1984 г., следват безропотно своя страшен лидер до зловещата технология, с която се проследява всяко тяхно движение.

Интересното е, че в началото неговата смразяваща, но измислена картина се приема доста несериозно и дори е наречена от New York Times "излишък от сатира". Истината е, че за създаването й той черпи много от личния си опит. Заминал през 30-те години да се бие като доброволец в Испанската гражданска война на страната на републиканците и комунистите, Оруел се е запознал с методите им от първа ръка.

"Никой, който тогава е бил в Барселона, или месеци по-късно, няма да забрави ужасната атмосфера, породена от страх, подозрения, омраза, цензурирани вестници, натъпкани затвори, огромни опашки за храна и пълзящи банди от въоръжени мъже", пише за този период от живота си английският писател.

И романът, който първоначално е замислен като сатира на политическия климат, в който е написан, издържа теста на времето.

Достатъчно е да

споменем за "пролите"

- класата на работниците, които са откровено щастливи, защото живеят в невежество, не се оплакват и не създават проблеми, стига да бъдат хранени.

Наблюдението със скрити камери и микрофони, отварянето на личната кореспонденция и агентите на "мисловната полиция", които се представят за нормални граждани и докладват за всеки човек "с подривни тенденции", съвпадат напълно с живота в комунистическите държави по време на Студената война. Децата се насърчават да подават сигнали за подозрителни лица на правителството, а някои дори изобличават родителите си. Гражданите са контролирани и за

най-малкият

признак на бунт,

дори нещо толкова дребно като изражение на лицето може да доведе до незабавен арест и затвор.

Към тях може да добавим и дефицитите на стоки, така характерни и за България в миналото, за да обявим починалия от туберкулоза през 1950 г. Оруел за пророк на теорията и практиката на олигархичния колективизъм.

Но в наши дни той е станал нарицателно дори и в напредналите западни демокрации, където хората все по-често се опасяват, че правителствата нарушават правата им, като ги следят по всички възможни начини.

Най-крещящият паралел, който може да се направи с "1984 г.", е използването на “двупосочни” телевизори, наречени телеекрани. Макар и доста преувеличено, някои се опасяват, че същата функция имат съвременните компютри и интернет, които освен за лъжливи новини могат да се използват и за контрол.