Кодовете на цар Борис ІІІ - наричал Хитлер “Върбан”, Мусолини - “Фирмен”, себе си - “Тошо”, “Рилски” и “Соколски”

04.12.2021 Сима Владимирова
Цар Борис ІІІ
Цар Борис ІІІ

Сталин бил шифрован зад “Червения Иван Грозни”, Димо Казасов - “Фуше”, като шефа на тайната полиция на Наполеон. Фердинанд е “Монарха”, “Елиезер”, “Свети Илия” или “Битернус”.

В своите писма цар Борис Трети е използвал кодови названия за близките и съвременниците си, включително и за себе си. Измислял е прякори на Хитлер и Гьоринг, на баща си, на Сталин, на правителството, Александър Цанков, Александър Стамболийски.

Обучаван да се пази от всички и отвсякъде, свидетел на Първата световна война и поражението на българската армия, бащата на Симеон Сакскобургготски винаги се е притеснявал

кореспонденцията му да не попадне във вражески ръце.

Често използвал шифровани наименования дори и при разговорите с най-близките си сътрудници на четири очи.

За по-голяма конспирация някои прякори били коренно противоположни на човека, за когото се отнасяли. Например фюрерът е кръстен "Върбан". Вероятно за да го прикрие зад името на комуниста и впоследствие обвинител на Народния съд Върбан Ангелов.

В началото на август 1943 г. секретарят на Борис Светослав Балан, който е връзката му с чуждите дипломати,

среща уж случайно на улицата посланика на Германия в София Бекерле.

Представителят на райха предава на царския съветник желанието си да се види с монарха. Срещата се състои на 5 август. След нея владетелят вика Балан при себе си и му съобщава, че на 13 август, петък, ще пътуват при “Върбан”. Той щял да изпрати собствения си самолет, за да ги докара в бункера му.

Секретарят е добре запознат с кодовите имена, които използва шефът му, и разбира, че внезапното тръгване е предизвикано от срещата с Бекерле. Минути по-късно Борис отново вика Балан. “Извинете, има промяна. Сторих глупост, която не биваше да допускам, и сега ще трябва да ми помогнете да я оправим.” Като натъртваше на всяка дума с носовия си глас, обясни:

“Петък, тринайсето число, не пътувам.

Кажете каквото искате на Бекерле, но отменете полета в петък. Готов съм да замина в събота”, пише в книгата си “Корона от тръни” Стефан Груев, син на царския съветник Павел Груев. Пътувайки със самолета на Хитлер и наближавайки към бункера му, цар Борис Трети имал навика да кара свитата си през прозореца

да разгледа с бинокъл кои висши нацисти ще го посрещнат на кацане.

От това кой стои отдясно на фюрера, а кой не присъства изобщо, кой стои накрая на делегацията, си правел изводи за влиянието на политиците и военните от обкръжението на “Върбан”. При едно от посещенията вниманието на царя веднага е привлечено от една знакова липса в състава на посрещачите.

“Къде е Пендарлията? -

прякорът на винаги накичения с медали маршал Гьоринг”, пише Стефан Груев. Обемистият и биещ на очи силует отсъства. Борис веднага си прави извода, че противоречията между Хитлер и Гьоринг са се засилили след нападението в Русия. В онзи момент противоборството за влияние върху фюрера очевидно превес е взел външният министър Рибентроп, който е бил в конфликт с Гьоринг.

След като изслушал кой къде е разположен около мъжа с малки мустачки, царят се приготвял подобаващо.

Накичвал се с медалите, които

ще се харесат

на неговите посрещачи. И винаги постигал голям ефект. Например, ако около Хитлер е командирът на военновъздушните сили, Борис Трети се накичвал с ордена им. Или ако там е висш представител на националсоциалистическата партия в Бавария, на униформата на царя се появявало отличие от богатата германска провинция.

За разлика от българското име "Върбан", с което е наричал Хитлер, монархът направил аналогия между Сталин и първия руски цар. Бащата на народите присъствал в кодираните писма на Борис Трети като “Червения Иван Грозни”, чиито предци са били велики князе.

За себе си Борис също често е използвал кодови имена. Когато е искал да пътува инкогнито и да не бъде разпознат, той е използвал името “Рилски” – от названието на едноименния манастир, любимо място за отдих на монарха. По модела на баща си под същата фамилия се е подвизавал и Симеон Сакскобургготски във Военната академия във Вали Фордж, САЩ. Там той е известен като кадет Рилски. А по-късно също е употребявал това име, когато искал да запази анонимност.

Баща му обаче е измислял и други прякори за себе си. Кой знае защо, когато е описвал бурните събития в България през 20-те години, цар Борис е наричал собствената си персона “Тошо”.

В писмо до баща си на 3 декември 1923 г. не само говори така за себе си, но всички действителни лица са заменени с шифровани. Името на убития земеделец

Александър Стамболийски е “Болонт” и “Горкия покойник”.

Министър-председателят Александър Цанков е кръстен “Бремс”, а второто му правителство е отбелязано като "екипажа на Бремс". Превратаджиите са наречени "строителите на бойлера", където "бойлер" е също и кабинетът на Сговора.

Вероятно Кимон Георгиев е завоалиран зад шифъра "Масона". Вътрешният министър с македонски корени Иван Русев, потушил Септемврийското въстание, е наречен “Дрангов” от името на загиналия през Първата световна война полковник.

Предполага се, че социалдемократът Димо Казасов се крие зад "Клотилда" като вдъхновител на второто правителство на Александър Цанков. Първото е оприличено на бакър, но за следващото се изразяват опасения, че действа с барут.

"Това, което миналия месец май бях видял като една опасност, се разви по много по-лош начин и с много по-големи последствия за бъдещето, отколкото се опасявах. Горкият Болонт (Стамболийски) загина, страшно изтезаван от потомците на преторианците, и с него бойлерът на Бремс експлодира. Този бойлер, макар и примитивен и направен от бакър, беше все пак единственият солиден и дълготраен. Той беше заместен с един бойлер, фабрикуван у Е. Бреда от

инженерите Масон, Дрангов и Клотилда.

Той е много еластичен, но топли само с въглища, смесени с кости, и има секретни регулатори, което с времето го прави опасен."

Последното намеква, че част от заговорниците са свързани с тайни служби, но не е конкретизирано. По-нататък в писмото си царят пише:

"Строителите на бойлера, за да спечелят и поддържат доверието в екипажа на Бремс, продължават да твърдят, че Тошо е участвал в постройката на "еластичния бойлер" и че го одобрявал напълно. Това се разпространява навред с намерението да се използва докрай всичко, което е останало от престижа на Тошо и симпатията към него.

При тези обстоятелства изходът е ясен за мен: някой ден в Москва, която никога няма да прости за случилото се през септември, и някой почитател на горкия покойник... или някой от неговите последователи, подпомагани от "Цалкелнера", ще накарат Тошо да подкара лифта към вечността."

Под “Цалкернера” се имат предвид Югославия и Чехословакия, които към онзи момент са съюзници, а Белград оказва натиск върху съда в Прага да осъди убиеца Йордан Цицонков от ВМРО на земеделеца Райко Даскалов.

Очевидно в подобна смутна атмосфера цар Борис се е притеснявал за сигурността си и е споделял тези свои страхове с баща си. Във финала на писмото си той нарича царуването "печален занаят":

"Колкото по-дълго практикувам този triste metier, толкова повече Ви се възхищавам за търпението, което имахте да го понасяте цели 35 г.!"

Отчаянието на царя от събитията, които се случват през 20-те години, отстъпва на по-ведро настроение през 30-те години. Комична случка с крал Едуард VIII малко преди той да абдикира през 1936 г. води до прякора, който Борис Трети използва като тайна парола за английското кралско семейство през Втората световна война. Двамата владетели се срещат, когато кралят минава с влак през България.

Българският цар се качва на гара Казичене,

за да го посрещне и го води в двореца "Врана". Наоколо тича княгиня Мария-Луиза, която е на 3 г. и половина и не спира да говори с британския си роднина. В един момент решава да излезе и му изтърсва на немски: "Аз трябва да си тръгвам сега. Трябва да ходя на работа."

"Крал Едуард, който много обичаше да говори на немски и никога не пропускаше случай да го употребява, намери думите за забавни. Заливайки се от смях, той отговори: Leider muss ich auch!" (И аз също за жалост!"), разказва случката Стефан Груев в книгата си "Корона от тръни". И добавя, че до края на живота си и особено в сведенията за фронта по време на Втората световна война Борис наричаше Едуард VIII Leider muss ich auch.

Но още по-смешни са прякорите,

с които английският крал кръщава българския цар и семейството му за шифровани съобщения през войната. Тайният код идва от фамилиите на придворната дама Петрова и на царския секретар Ханджиев, които ушите на британският монарх чували като Петрол и Хендкърчийф (носна кърпа). И след избухването на Втората световна война в Бъкингам ползвали тези имена в съобщенията си към фронта, когато ставало дума за България и цар Борис.

За тайните си мисии с представители на опозицията и с министрите между 1935 и 1938 г. монархът използвал своя инспектор по дворците Димитър Генчев. На него му дал за прякор името на римския император Калигула. Той бил лоялен и упорствал с дадените му задачи, докато не постигне това, за което е изпратен, като поемал отговорността за предложените идеи, без да издава, че авторът им е царят.

Част от кодовите наименования били шегаджийски и дори леко подигравателни. Министър-председателят Никола Мушанов присъства в писмата на царя като "Мамин Кольо" или "Оптимиста". Прякорът на премиера Георги Кьосеиванов е "Глабрус" (английската дума за кьосе - бел. ред.), а убитият ген. Христо Луков е кръстен "Нашият Гьоринг".

Името на началника на тайната полиция на Наполеон Бонапарт Фуше е дадено на журналиста Димо Казасов, който като редактор на сп. "Звено" участва в разкриването на шпионската афера на ВМРО и висши офицери.

В тайния шифър на Борис Трети не е пропуснат и

Мусолини. Той фигурирал като "Фирмен".

С писмо до своя бивш съветник и тогавашен посланик в Берлин Драганов царят го изпраща в Рим, за да говори с италианския диктатор. Поводът е, че кръщава Мария Луиза в православната вяра, въпреки че е обещал на папата всички деца освен първородния му син да бъдат католици. Обстановката обаче в България била извънредно сложна - страната е разкъсвана от противоречия, а комунистите използват всеки момент за дестабилизация на монархията.

"Кажете всичко това на Фирмен, знаейки лично тайната, въпреки че жена ми ми е дала за себе си картбланш, не желая за благородството, което тя е проявила в случая с тази патриотична морална подкрепа, да й се отплатя, като тя изпие горчивата чаша на ватиканския гняв - пише царя в писмото си. - Аз моля Фирмен да ми даде мощната си подкрепа, когато гръмне бомбата, всичката гръмотевица на Ватикана да се изсипе върху мен.

Аз преди всичко съм едничък, който нося отговорността в този момент, при сегашното неотговорно положение на жена ми. нали католиците сами в Асизи казаха формулата на апостол Павла. Съзнавам всичката тяжест на решението си, но при днешните условия няма друг изход. Всичко друго ще бъде в полза на интегралния съсед (Югославия - бел. ред.).

Ето защо, като си припомних съвета на Фирмен в Асизи, че в живота има често моменти, където е най-добре човек да тури другите пред свършения факт, и аз, поемайки всичката отговорност върху себе си лично, го върша. Предайте му искрената ми почит и най-сърдечните поздрави и почитания."

Не само хора, но и определени събития в България били кръщавани от цар Борис Трети по друг начин. В речника му политическите размирици или заговори звучали като "какада". Тази дума е първата, която се отронва от устата му, когато адютантът му го събужда преди 8 часа сутринта на 11 септември 1924 г. Тогава Борис разбира, че по разузнавателни данни на правителството комунистите имат намерение да взривят храм-паметника "Св. Александър Невски" по време на церемонията по освещаването му. Адютантът поел ангажимент да говори с царя преди 9 часа и да отговори на Александър Цанков дали да уведоми дипломатите да не присъстват на церемонията.

Монархът дава съгласието си и не отива в "Св. Александър Невски". Тогава комунистите не успяват да взривят храма, но същия ден става ясно, че Тодор Александров е убит. Съвпадението на толкова зловещи информации една след друга влияе зле върху психиката на царя.

"Господи, не може ли да мине една седмица и даже един-единствен ден без някакви лоши новини!

Комунистите искат да хвърлят във въздуха "Св. Александър Невски",

македонците се избиват едни други. Военната лига се сърди, че аз отказвам да подпиша смъртните присъди. Какъв занаят! Стига ми толкова? До гуша ми е дошло от всичко това!"

Освен като "Рилски" и "Тошо" цар Борис е използвал за себе си и шифрованото име "Соколски". Това се случва, когато изпраща секретаря си Ханджиев на тайна мисия при бащата на Йоана Виктор Емануил в Сан Росоре, Италия. Въпреки разрешението на папата за сватбата на православния цар и католическата принцеса Борис се е притеснявал дали тъстът му ще се съгласи годежът да се обяви едновременно в София и Рим.

С Ханджиев са се разбрали в случай на положителен отговор сътрудникът му да телеграфира само с едно изречение:

"Книгата се получи!"

Телеграмата е трябвало да бъде адресирана до Соколски. Тя обаче се бави и младоженецът е изнервен. В крайна сметка разбира, че "книгата е изпратена и може да бъде публикувана, когато той желае" - тоест годежът да бъде официално обявен на избрана от него дата.

Членовете на семейството на царя използват галени имена един за друг. Сестрите му го наричат Бо, а княз Кирил за тях е Кики. Евдокия помежду им е наречена Кока, а Надежда - Мики.

Четиримата наричат Фердинанд "Монарха". Борис продължава да използва този прякор дори след абдикацията на своя родител, който вече не е коронована особа. Баща му се ползва с голям брой секретни имена. Освен "Монарха" в тайната кореспонденция на царя той е споменаван като УЕлиезерФ, който в Библията е вторият син на Мойсей. Името му означава "Помощта на моя бог".

Фердинанд е присъствал в писмата на сина си до Надежда и Евдокия още и като "Свети Илия" или "Битернус".