Васил Коларов, Вълко Червенков, ген. Борис Копчев и епископ Андрей Велички умират при съмнителни обстоятелства в лечебното заведение, запазено за елита.

По времето на тоталитаризма въпреки претенциите си за равенство висшата номенклатура у нас живее съвсем различен живот от този на народните маси. Без да се трудят, за нейните представители има всякакви блага и привилегии. Едно от най-фрапиращите предимства на комунистическия елит е, че ползва

специални здравни грижи

в луксозно лечебно заведение, за каквото обикновените хора не са могли и да мечтаят - внесени от капиталистическия Запад скъпи медикаменти, модерна техника, водещи специалисти, безупречни условия и изобилна и качествена храна.

Поради характера на режима обаче този въпрос има и друга, по-мрачна страна. Привилегията да отидеш в Правителствена болница по времето на Живков и предшествениците му си има и рискове - ако тайно си нарочен за неудобен от върхушката в БКП, дори да си с лека диагноза, може никога да не излезеш жив оттам.

За това свидетелства пред "168 часа" Дамян Дамянов, който познава отвътре историята на болницата. Оказва се, че според него цяла поредица комунистически функционери, и не само такива, са си отишли при съмнителни обстоятелства от иначе лесно лечими заболявания именно след като са били на лечение там. Сред тях са Васил Коларов, Вълко Червенков, ген. Борис Копчев и други водещи фигури в БКП. Самият болничен престой също е бил опасен, тъй като сградата е била оборудвана с подслушвателни устройства и дори някоя

случайно изпусната фраза

е можело да реши съдбата на настанените ВИП персони.

Нещо повече - макар и неофициално, партийците са били наясно, че постъпвайки за лечение, може да им се случи да излязат оттам с краката напред.

"Намирахме го някак за естествено - разказва Дамян Дамянов пред "168 часа", - след като партията ти осигурява безплатно образование, безплатно здравеопазване, безплатна почивка, уреждане на работа, тя има право да контролира и живота ти -

дали да живееш, дали - не.

Но всъщност партията е безлична сила. На практика решава Секретариатът на Тодор Живков. Ако Живков държи карез на някого, казва: "Абе, може да не се погрижите за него" или нещо такова. Използва евфемизми и никога няма да каже в прав текст: "Ликвидирайте го!"

Според Дамянов една от първите жертви на съмнителни лекарски грижи е не друг, а самият Васил Коларов. 

"Васил Коларов е починал в старата Правителствена болница, която, преди да се построи сградата в "Лозенец", се намираше на ул. "Христо Михайлов" в центъра на София - казва Дамянов. - Когато през 1949 г. той става председател на Министерския съвет и фактически шеф и на партията, Сталин вика тримата - Вълко Червенков, баща ми Райко Дамянов и Антон Югов и им казал: "Другари, Васил Коларов е изпитан комунист, но ние сме се добрали до сведения, че той е един широк социалдемократ, членувал във Френската компартия, навремето е имал връзки с френските служби, затова аз не мога да му гласувам доверие. Той засега е номер 1, но помислете за евентуална смяна..." И фактически Васил Коларов умира 20 дни след това, а Вълко Червенков става новият ръководител на партията и държавата. Влязъл в бившата Правителствена болница и не е излязъл. Бил със сърдечна недостатъчност, но тъй като

няма аутопсия,

какво е станало там, можем само да гадаем.

Може да са му сложили въздух в артерията, между другото, и жертвите на Берия над 50% са със сърдечносъдови заболявания..."

След това Коларов моментално е наследен на поста от любимеца на Сталин и зет на Георги Димитров Вълко Червенков. Оказва се обаче, че поне в края си и неговата съдба е много подобна на тази на предшественика му на върха в БКП.

След операция на простатата

Червенков е оставен без грижи и умира

на 21 октомври 1980 г.

"По повод смъртта на Червенков мога да дам пример с баща ми, тъй като случката е много подобна. Той имаше дълги години проблеми с простатата. През април 1969 г. беше в Габрово и го приеха в местната болница да го оперират, обаче някой донася за този факт и идва кола от УБО да го вземе. Насила го откарват в Правителствената болница в София, за да го оперират там.

Беше опериран и на следващия ден, който се падаше в четвъртък - приемен ден, отидох да го видя, но ми казват: "Не може! Спи и трябва да се възстановява". По някакъв голям късмет майка ми беше във вътрешно отделение. Бях убеден, че няма да има проблеми, и реших да видя майка ми във вътрешното отделение. А тя беше параноично настроен човек и като разбра, че не ме пускат, ми каза: "Я ставай да ходим да го търсим!".

Те крият къде е. Започваме да проверяваме по стаите - няма го. В последната го намираме сам, завит с три огромни вълнени одеяла и почти недишащ, с 41 градуса температура. Дежурните сестри викат: "Ами доктора го няма!"

Намерихме дежурен и донесоха апарат за сърцето,

а на монитора вече почна да дава почти права линия.

Лекарите и сестрите казват: "Ние сме безсилни - дотука, каквото можахме, направихме".

Тогава майка ми казва: "Дайте камфоров спирт! Дайте олио!". Започна да му прави масажи и на двайсетата минута сърцето се възстанови. Така прескочи...

Майка ми инициира вътрешна проверка, която установи, че са го оставили на самотек. Същото е станало и с Червенков. Не му направиха и прилично погребение после..."

Друг фрапантен пример, който дава Дамянов за "особените грижи", на които са били подлагани в ръководството на БКП, е с генерал Борис Копчев. Безупречен по отношение на партийния морал, висшият военен бил събрал поредица от компромати, за които наивно споделил с Тодор Живков.

"Баща ми е бил политкомисар на 8-а оперативна въстаническа зона - Търновската, и негов заместник и партизански командир е Борис Копчев. Живееше в кооперация "Интербригадир" - разказва синът на Райко Дамянов - Генералът беше изключително почтен, честен, работил е беззаветно в служба на България - както го е разбирал - разказва Дамянов. - Но той имаше една "слабост", не търпеше никакви нарушения на социалистическата законност. В тази връзка събираше и материали. Единият беше за това как през 1977 г. въпреки ембаргото наложено на ЮАР да не се внася оръжие, нашите пращат цял кораб. Британски източници съобщават за далаверата и че българите в лицето на Иван Славков са получили комисиона от 1 млн. долара.

Друг компромат, съхраняван от него, е за Людмила Живкова - как тя е купувала бижута за стотици хиляди долари, или пък за правителствените вили - да речем, че вилата на Огнян Дойнов е строена за 30 хил. лева, а тя струва 3 милиона примерно. Случаите ги знам лично от генерал Копчев, защото ми ги е разказвал.

Накрая вече през 1982 г.

отива при Тодор Живков с три папки с доказателства.

Първия го посреща много любезно. Обръща папките, чете и казва: "Борисе, какво си направил ти? - цитирам буквално неговите думи. - Ако се разбере от обществеността, ще вземат да ни обесят. Я недей така с тия крути мерки - дай тука папките, ще ги заключим, аз ще направя вътрешно разследване, а ти не се безпокой..."

Вместо разобличения обаче скоро след посещението генералът бил блъснат от автомобил на Орлов мост, когато пресичал за редовния си крос в Борисовата градина. Останал жив, с не много тежки наранявания, той е настанен в болницата на елита, където след доста време умира загадъчно.

Извън партийната номенклатура също при съмнителни обстоятелства в болницата намира кончината си и епископ Андрей Велички - Нюйоркски - една от най-интригуващите личности в българската история изобщо. През 1937 г. той заминава за Ню Йорк като личен пратеник на цар Борис III. По време на войната посредничи между Хитлер и Сталин по линията на Червения кръст. Освен това събира уникален архив, в който се крият тайните досиета на суперполицая Никола Гешев, както и ценни книжа, свързани с руската бяла емиграция - включително много антики, ценни предмети.

Веднага след пристигането си в София е настанен в Правителствена болница "за лечение", въпреки че преди това не е имал сериозни проблеми със здравето. Когато негови роднини искат свиждане, им отговарят, че той е много зле и не може да ги приеме. Все пак негова близка успяла да пробие обсадата и с ужас видяла пред себе си един съсипан старец, който приличал на мъртвец. На всичкото отгоре главата на Велички била превързана - уж му прилошало и паднал в тоалетната. Няколко дни след това митрополитът издъхва "от злокачествен тумор на левия бъбрек". Това е официалната версия. Всички, които са го познавали отблизо, обаче са наясно, че в кончината на владиката имат пръст българските тайни служби.