Вижте къде са били кюлчетата и паричният ресурс на Южна България (Снимки)

27.11.2021 Радко Паунов
Бившата сграда на БНБ е построена през 1909 г.
Бившата сграда на БНБ е построена през 1909 г.

112-годишната сграда на БНБ в центъра на Пловдив крие тайни. Тя става за археологически музей, убеден е кметът Здравко Димитров.

Подземия с огромни метални врати, които едва се отварят. Зад тях се откриват помещения със сводове, наричани пруски, колони, иззидани от четвъртити каменни блокове, таваните са споени с тухли и метални релси.

"Тук е бил складиран паричният ресурс на Южна България. А на тези метални рафтове са били нареждани кюлчетата със злато", разказа кметът Здравко Димитров.

Той отвори красивата сграда на ул. "Райко Даскалов", която от 2013 г. е дарена на община Пловдив. От години тя е празна и всички ценни мебели са покрити с дебел прах. Стълбищата са мраморни, а металните парапети по тях са декорирани. "Наподобяват тези в община Пловдив", констатира Димитров.

Бившата сграда на БНБ е проектирана от швейцарския архитект Яков Майер през 1905 г. Пусната е в експлоатация четири години по-късно. И оттогава не е сменяла предназначението си. 

На партера е разположен някогашният паричен салон с гишета. От таваните висят 16 тежки полилея, всеки един с по 10 лампи, оформени като чаши. Масивни дървени маси, шкафове и метални каси не са помръднати. В някои от чекмеджетата още стоят старите ленти за сметачните машини. Старинен часовник, "облечен" в дървен обков със "замръзнали" стрелки се извисява над входа на салона.

Една от касите е толкова тежка, че не е местена и сантиметър, откакто е поставена през 1909 г. "С такова желязо са правени танковете", констатира кметът. И опита да отвори вратата. Според него толкова е тежка, че жена не може да го направи, защото се изисква голяма сила. Произведена е от немската фирма "Панцер". "Не се знае колко тона тежи. Само кран може да я премести", коментира още Зико.

От паричния салон по стръмни стълби се слиза в подземието, където са разположени три огромни трезора. Това всъщност е едно от най-любопитните места на сградата. "Тази огромна и тежка врата не е ремонтирана, откакто е поставена. И механизмът й работи безотказно", изрича Димитров и с все сила я отваря. Трезорът е със сводести тавани и помещения, отделени с дебели метални решетки. Вторият трезор е от 1929 г., когато е достроена сградата. Всеки от "бункерите" за съхраняване на пари е с различна големина. 

На горните два етажа са разположени канцеларии с дървени ламперии, прокъсани балатуми и провиснали кабели.

Цялата сграда е с обща площ 4266 кв. метра, а от 1985 г. е обявена за паметник на културата. Това прави изключително трудно реставрацията й, тъй като за забиването на всеки пирон ще е нужно съгласуване, което е съпроводено с тежки и бавни процедури.

Димитров е категоричен, че идеята в бившата сграда на БНБ бъде преместена община Пловдив, е неудачна. "Най-подходяща е за археологически музей", смята той. По думите му сегашният, който беше разширен през 2010 г., е недостатъчен за излагането на многобройните артефакти и съкровища. "Няма да е лошо музеят да има още една сграда. Но за преустройството й без държавна финансова намеса няма как да стане", убеден е кметът.

Той не се нае да каже колко средства са необходими. Попитан възможно ли е това да се случи при положение, че държавата години наред отказва да даде пари за ремонт на Концертната зала, кметът деликатно премълча.

БНБ дари емблематичната си сграда на община Пловдив, след като получи в замяна терен на "Скобелева майка", където вече е построен касов център за Южна България.