В града на Медичите са родени Ренесансът, банкерството, чековете, кредитите, първата аптека, най-скъпите вина и висшата италианска мода.

Интересен документ оставя на поколенията кадастърът на Флоренция през 1427 г., който каталогизира богатството и доходите на 10 000 глави на семейства в града.

Шест века по-късно двама италиански изследователи от Банка д'Италия (централната банка) – Гулиелмо Бароне и Сауро Мочети, преглеждат под лупа доходите на флорентинците през 1427 г., както и тези, обявени в годишните декларации на жителите на Флоренция за 2011 г., и ги анализират. Резултатите са повече от изненадващи - оказва се, че едни и същи флорентински фамилии са много богати и преди, и сега, въпреки че са минали 20 поколения. Тоест богатството на Флоренция се намира в същите ръце като преди 6 в., днешните династии във Флоренция са едновремешните от XV в.

Кръстосвайки данните за доходите на големи групи хора с 800 фамилни имена от 1427 г. и от днес, изследователите стигат до извода, че става въпрос по-скоро за своеобразна Флорентинска династия. Затова и озаглавяват изследването си с латинското “In saecula saeculorum (вовеки веков - б. р.) - мобилност между поколенията в дълъг период”.

Днес мнозина смятат повишената мобилност между поколенията като признак за общество, което предоставя равни права. Тоест ако дядо ти е бил богат или беден, това не би трябвало да е определящо за теб сега. Според двамата икономисти Италия заедно със САЩ и Великобритания е обаче сред най-малко мобилните страни.

Бароне и Мочети определят резултатите от проучването си като особено изненадващи и на фона на друг факт – във вековете между 1427 г. и 2011 г. Флоренция е била в центъра на огромни политически и икономически движения, преживяла е индустриална революция, обединението на Италия, демографски бум през XX в. И въпреки всичко това социално-икономическият статус е останал един и същи в толкова голям период от време. Как е възможно това, питат се учените.

Най-вероятното обяснение според тях се крие в особената структура на обществото във Флоренция, която се състои от социални блокове. От поколение на поколение индивидите се движат само във вътрешността на групата, към която принадлежат, с доходи, които могат да са по-високи или по-ниски от тези на родителите им, но които остават винаги в интервала на блока, към който се числят.

Двамата изследователи анализират някои професии, съществуващи и през XV, и през XXI в., които са характерни за средновисоките социални слоеве. Става въпрос за адвокати, банкери, лекари, фармацевти и златари.

Кръстосвайки имена на днешни представители на тези слоеве във Флоренция с тези на предполагаемите им предшественици, изследователите стигат до извода, че възможността да практикуваш днес една от тези професии е много пъти по-голяма, ако и твоите прапрадеди са я практикували.

Тоест във Флоренция професионалните династии са се запазили във време, което благоприятства съществуването на структура от блокове. Те комуникират малко помежду си, на трудовия пазар и в обществото.

Обобщено - наследниците на едновремешния са днешният елит във Флоренция.

А кой е той? Достатъчно е да се разходите из Флоренция и да прочетете имената на улиците и знатните сгради, за да си дадете сметка за най-важните фамилии - Барди, Перуци, Паци, Панчатики, Антинори, Джакомини, Гуичардини, Портинари, Фрескобалди, Албици... Разбира се, ще се натъкнете и на Медичи. Най-богатият флорентинец навремето е обаче не представител на Медичите, а Пала Нофри Строци – той притежавал сумата от 162 906 флорина, следвал го Франческо Симоне Торнабуони със 109 333 флорина, и т.н.

За сравнение – една златна монета флорин тежала 3,54 г и била 24 карата. Микеланджело например за статуята си “Давид” бил заплатен с 400 флорина. Днес тя се оценява според различни методологии на 2,1-35 млрд. евро.

Като най-успешните династии през XV в. двамата изследователи посочват тези на банкерите Барди, Медичи и Перуци. Те основават банкови институции и из Европа – в Лондон, Женева, Брюж. Почти две пети от богатите през 1427 г. във Флоренция са занаятчии, или хората, които третират вълната и коприната.

Предприемачите съставляват една пета от богаташите. Образованите “бюрократи” от рода на адвокати, съдии, лекари и фармацевти (във Флоренция се намира и най-старата аптека в Европа), които са сред най-богатите, пък съставляват една десета.

Двамата изследователи стигат до извода, че и през XXI век в топ 5 на класацията са представителите на вълнената, копринената и обувната гилдия. Във Флоренция е родена италианската висша мода – през 1951 г. е първото ревю. Градът е дал началото на много от най-успешните индустрии в модата. Във Флоренция са родени и ексклузивните италиански марки ”Гучи” и ”Салваторе Ферагамо”, а те нямат нищо общо с модата на масовия лукс, в каквито се превърнаха много италиански марки като ”Армани” и ”Версаче”.