Петко Славейков бит по време на избори

25.10.2021 24 часа онлайн
Петко Славейков / Снимки: АРХИВ 24 ЧАСА
Петко Славейков / Снимки: АРХИВ 24 ЧАСА

Драган Цанков - също, Петко Каравелов се спасява с бягство.

Дясно кроше, ляв прав и удар в диафрагмата получава Петко Славейков на изборите през 1881 г. Поетът се олюлява, но успява да се задържи на крака. Схватката е първата юмручна агитация в електоралната история на отечеството.

На 27 април същата година е извършен държавен преврат. С помощта на армията и консерваторите княз Александър Батенберг сваля либералното правителство на Петко Каравелов. В него Славейков е министър на вътрешните дела.

Конституцията е хвърлена в дворцовото кошче за боклук. Страната е разделена на пет области с извънредни комисари.

“На комисарите - пише Симеон Радев - бяха дадени права, каквито може да има само един сатрап в някоя азиатска провинция: всичко им бе подчинено: войска, администрация, полиция. Една месечна сума от 1000 лева бе предоставена за всекиго от тях за безотчетни разходи.”

Свободното слово е задушено с цензура,

а недоволните са изправяни пред военни съдилища. На 14 и 21 юни са насрочени избори за Велико народно събрание.

То ще се събере в Свищов да гласува на Батенберг извънредни пърномощия за седем години напред. Ако депутатите не го сторят, князът ще абдикира!

С думи прости комисарите обясняват на населението ситуацията: “Князът ще стои в параход на Дунава и ще чака да му се отговори, каквото той желае. Ако събранието не го послуша, той ще си отиде.

После ще дойде турска и влашка войска да мъчи българите. Добре си помислете!”, стискат нагайката униформените.

Тези думи имат феноменален ефект. Току-що отървал се от петвековното иго, народът настръхва при мисълта за ново робство. Зад монарха застава простолюдието плюс малцинствата.

“И циганите са с княза”,

свидетелства Константин Иречек.

Малобройната либерална интелигенция, защитник на конституцията, не може да даде отпор на примитивното мислене.

Според Иречек селячеството пледирало:

“Лагаха ни, се ни лагаха, ние си познаваме княза, руският цар ни освободи и ни изпрати княз, хвала му, той сигурно желае нашето добро; ако беше изпратил турчин да ни управлява, ние бихме го признали, стига да е от царя; гражданите знаят да четат и да пишат, дяволии, а ние не знаем, там е цялата разлика.”

Височайши указ №468 нарежда във всяка избирателна околия да се назначи по един подкомисар. Преди началото на вота гласоподавателите да бъдат питани приемат ли ултиматума на Батенберг.

Резултатът да се протоколира и едва тогава да започне гласуването.

На 14 юни инструкциите са спазени.

В Тутракан например подкомисарят се качва на масата с урната и строява електората: “Който обича Негово Височество, нека минува на една страна; а който е против - да си дигне ръката!” Никой не си мърда десницата.

“Обичате ли Негово Височество и Русия?”, пита офицерът. “Урааа!”, отвръщат избирателите. “Приемате ли трите предложения на Негово височество?”, е следващият въпрос. Ново “Ура!” е отговорът. “Искате ли да имате за депутат Оджакова?”, продължава фуражката. Петър Оджаков е кандидат на роялистите.

“Ура! Да живей Русия!”, хвърля калпаците си във въздуха тълпата. “Тая последната изтърсва още едно пехливанско ура и изборът се провъзгласява без бюро, без гласоподавание, без никакъв дявол”, възмущава се Захари Стоянов.

На някои места смелчаци дръзват да си вдигнат ръката,

която веднага е пречупена от селска тояга или офицерска шашка.

Сблъсъци стават в Кюстендил, Самоков, Орхание, Габрово, Плевен, Рахово, Никопол.

Столицата е арена на най-грозните сцени. “Славейков и Цанков получили по няколко удара, Цанков като клоун скочил през керемидите на уличката. Каравелов позеленял и изчезнал”, хроникира Иречек.

Пребит е и публицистът Светослав Миларов. През игото той е сътрудник на Славейковия вестник “Македония”. “Цял го изпоплювали, преди да го бият”, гнуси се чешкият историк.

Михаил Буботинов също си изпатил. “Буботинов ораторствал за “светинята” конституция, искал да раздава своята прокламация, ала бил бит, като кокошка го хванали за косите, ревял, освободил го Даскалов”, описва драмата европеецът.

Поборник за свободата разкъсан през 1886 г.

Петко Славейков и другите се отървават само със синини. Не е така с поп Ангел Чолаков, разкъсан на парчета по време на избори.

Ближен на Васил Левски, до кръста той винаги държал пищов и калъчка. Председател е на тайния революционен комитет в родното си село, сега асеновградското Новаково.

Участва в Априлското въстание, Руско-турската война и Съединението. На 6 септември 1885 г. влиза в Пловдив на бял кон с гола сабя в едната ръка и сребърен кръст в другата. Пред конака освещава историческия акт.

Вчерашните освободители обаче са против обединението на отечеството и готвят мъст. Целта е размирици, които да предизвикат руска окупация. Това е империята, възпята от Петко Славейков:

Кат Русия няма втора

тъй могъща на света;

тя е нашата подпора,

тя е нашта висота!

Руското консулство в Пловдив брои по 2 лв. на 400 лумпени,

за да ликвидират Ангел Чолаков. Денят на покушението е 18 май 1886 г. Тогава се провеждат допълнителни парламентарни избори.

Отчето е кандидат на патриотите. Отседнал е в дома на околийския началник на Хаджи Елес, сега град Първомай. Преди да започне гласоподаването, платената шайка със сопи атакува къщата.

“Да живей Русия и руския цар, той ще ни купи волове, няма да взема данък, а поп Ангел е против Русия”, крещят селяните. Допълнително рублофилите са ги излъгали, че селата им ще останат в Турция, защото новата граница щяла да мине по река Марица. Същите инсинуация, както през 1881 г.

“Селяните линчуват свещеника, чието тяло е буквално разкъсано на парчета”, пише неговият биограф Янко Гочев.

“Умря поп Ангел - провиква се след трагедията Захари Стоянов, - не съществува вече героят от Шестий септември, млъкнаха вече устата, които проповядваха по широкия Конуш словото Божие, словото на свободата и самостоятелността.”

Малцина знаят, че Данко Харсъзина е историческа личност.

Това е свищовският кандидат за депутат Атанас Данков.

На изборите през 1894 г. той е издигнат от Народната партия, Алеко Константинов е в листата на Демократическата.

“По едно време откъм Крайната махала се зададе с музика начело една тълпа от пияни чудовища, с кървави от всенощно пиянство очи, предвождана от А. Данкова, Няголовци, Копоевци и подобни тям личности, лишени от граждански и политически права за позорни престъпления”, рисува кампанията на конкурента Щастливеца.

Харсъзина печели със смазващ резултат и стяга бохча за парламента. Алеко също се прибира в София да облече Бай Ганьо в депутатски одежди. “Този очерк посвещавам на моя неоценим приятел Цветан Радославов”, отбелязва под заглавието той.

Цветан Радославов е автор на националния химн “Мила Родино”!

Много бой има на изборите през 1914 г.

Тогава Васил Радославов е решен неговата Либерална концентрация да се настани с мнозинство в парламента. На Радославов му викали Сопаджията и Сойката. Плашел политическите противници със сопа и сойка - сгъваем габровски нож.

На 23 февруари гласува и населението в освободените български земи. В Дедеагач шайка пребива кандидат на Демократическата партия. “Семейството на персийския консул свидетелстваше. Срамота е, Патагония надминахме”, телеграфира битият на вътрешното министерство.

В Мелник дори се чува стрелба, но Радославов е на друго мнение. “Според сведенията, които имаме, изборите се произвеждат навсякъде мирно и тихо. Никакви инциденти няма. От Струмица и Гюмюрджина получихме телеграми, според които изборите в новите земи са започнати при голямо спокойствие”, заявява той пред вестник “Дневник”.

Инсулт поразява поета и политик.

След побоя през 1881 г. Петко Славейков има проблеми с главата. Вие му се свят, губи равновесие и в крайна сметка го поразява инсулт.

“Умря дядо Славейков от апоплексия - разказва съвременникът Добри Ганчев. - Парализиран се вестяваше по улиците около година време. Разкопчани панталони, разгърден, небръснат, проточени лиги и сополи. Очи мътни и блуждаещи, схванат език. Жалки останки от веселия и буйния на младини вестникар Славейков. Мир на праха му!”

Славейков е първият епикуреец в нашата литература.

Дълги години живее в Цариград. Квартирата му в Балкапан хан е обиталище на музите, виното и жените. Заедно с ярката публицистика тук се раждат и такива вдъхновения.

Видях вчера, кат изскочи

по фистанче на врачка,

имала си аленички устица.

Ирина, съпругата на поета, е в Трявна. Един път годишно той я навестява, за да изпълни семейните задължения. След всяка визита се появява дете. Осем са рожбите на славния българин.

В Цариград поетът е под един покрив със знойната Катерина.

По Великден 1870 г. им гостува Светослав Миларов, другата жертва на изборния побой.

“Госпожа К. - загадъчно отбелязва той, - роднината на г. Рачева, която живееше при него, турна подир обед две големи чаши пред нас, напълни ги с рязани и обелени ябълки, че ги заля с черно, вкусно пашалиманско вино. Ние вадехме с пръсти резени от ябълките и сърбахме по малко, че продължихме разговора си весело и задоволно.”

След Освобождението Петко Славейков се мести в младата столица София. Купува къща на тогавашния мегдан Кафене баши, сега площад “Славейков”. Тук продължава своята неуморна деятелност.

През 1880 г. е председател на Народното събрание.

До обяд пише вкъщи с половница вино и чиния горнооряховска пастърма. “Пише, пише - хапне и сръбне; пак пише и пак сръбне. Вървят мислите му като по масло”, разкрива творческия процес Добри Ганчев.

След обяд Славейков отива в парламента и сяда на високото кресло. “Председателят всеки път весел или с натежала глава. Не слуша кой какво говори, нито помни кому дал думата. Често и заспива”, свидетелства Ганчев.

Един ден нервите на опозиционера Тома Кърджиев не издържат. Скача и предлага заседанията да са сутрин, та председателят да е буден. Жестоко оскърбено, мнозинството налита да бие сквернословеца.

Идва на власт Стефан Стамболов и Петко Славейков изпада в немилост.

Парите за мастило и вино свършват.

Иска да му се плати като бивш министър на вътрешните дела. “Ами че ти не признаваш законността на правителството, дядо Славейков, как ще получиш тези пари от таквози правителство?”, смее се Стамболов.

“Правителството е незаконно за вестникарите, за тези, що правят политика. За дяда ти Славейков, с таквизи големи нужди, то си е дип биля законно”, аргументира се ветеранът.

По Стамболово време е намалена и пенсията на Славейков. Когато го застига инсултът, той е потънал в мизерия, няма средства за доктори. Скита по улиците несвестен и окаян.

Петко Славейков склапя очи на 1 юли 1895 г.

След един ден е посечен и Стефан Стамболов.