ЦРУ изпраща мисия до връх в индийската част, за да разузнае за ядрените опити на Пекин. Виелица принуждава експедицията да скрие всичко в пукнатина. Следващи екипи никога не го откриват. Местни жители смятат, че веществото се е взривило и е довело до опустошителното наводнение през февруари т.г.

7 капсули с плутоний, радиостанции, антена и електрозахранване изчезват безследно от индийската част на Хималаите преди 55 години. Местните жители подозират, че радиоактивното вещество е причина за опустошително наводнение през февруари т.г.

Няколко поколения от градче в подножието на връх Нанда Деви в североизточната част на страната вярват, че опасният елемент все още е заровен под снеговете и скалите.

В Райни смятат, че скритото шпионско оборудване е избухнало и довело до потопа.

Учените казват, че се е отчупил блок от ледник

и е паднал в р. Даули Ганга. Нивото на реката се е повишило и е скъсало язовирната стена. Това е предизвикало бедствието, довело до смъртта на най-малко 50 души.

Но в планинското градче с около 250 домакинства не вярват на научното обяснение. "Как ледникът просто се е пропукал, и то през зимата? Смятаме, че правителството трябва да разследва и да намери устройствата", казва старейшината Санграм Сингх Рават пред Би Би Си.

Как това шпионско оборудване се озовава под един

от най-високите върхове

на Хималаите?

Преди повече от 50 години, когато шпионските служби не разполагат със сателити за наблюдение от орбита, ЦРУ решава, че идеалното място за наблюдение на случващото се в Китай и Югоизточна Азия е най-високата планинска верига в света. През 1965 г. е първият опит да се монтират сензори на един от заснежените върхове, така че да получават данни за Поднебесната империя.

Отношенията между двата световни лагера са напрегнати. Виетнамската война е в етап на ожесточение. В съседство с воюващите, на няколкостотин метра северно от Хималаите

в пълна секретност Пекин е извършил първия си

ядрен опит.

Поради затвореността на комунистическата страна разузнаването на САЩ не успява да се добере до сериозни данни. Не им е ясно какъв е обсегът на китайските ракети и дали могат да носят ядрени бойни глави.

Планинската верига пречи на наземните датчици да уловят сигналите.

Като капак Пакистан тъкмо е отказал американски шпионски самолети да се разполагат на негова територия, а сателитните изображения са все още твърде примитивни.

Налага се ЦРУ да приложи нова стратегия.

"Параноята по време на Студената война беше в разгара си. Нито един план не беше невъзможен, нито една инвестиция не изглеждаше прекалено голяма и нито едно средство не беше неоправдано", казва Пийт Такеда, редактор в американското сп. "Скали и лед".

През 1963 г. американската шпионска служба вече е изпратила първата си мисия на Еверест,

която е приключила успешно.

Финансиралият я генерал Къртис Лемей искал да знае дали суровите шерпи, които помогнали тогава, биха се включили в тайна операция. Това пише Броутън Кобърн, автор на книгата "Голямата неизвестна: Първото американско изкачване на Еверест". Трябвало да изнесат на гърбовете си генератор, захранван с плутоний, известен като SNAP блок, както и сензорно устройство до достатъчно висок хималайски връх. Важното е оттам да има видимост към терена, където Китай извършва ядрените си опити.

Екип на ЦРУ е трябвало на място да сглоби устройството и да го насочи. Но експедицията се сблъсква с много проблеми.

Еверест отпада като възможност, защото шпионското оборудване би могло да бъде открито от китайците. Затова

избират връх Нанда Деви, който е в индийската част

на Хималаите и е висок 7816 метра. Той е подходящ, защото се намира близо до североизточната граница на Индия с Китай.

През октомври 1965 г. екипът качва нагоре 7 капсули с плутоний. Заедно с радиоактивния елемент те носят оборудване за наблюдение, което тежи 57 кг - висока 1,8 м антена, два пакета радиостанции, електрозахранване.

По пътя нагоре обаче се извива силна виелица и принуждава групата да зареже изкачването малко преди Нанда Деви.

“Тръгнахме надолу. Иначе

много алпинисти щяха да загинат”,

казва един от тях - Манмохан Сингх Кохли, който работел като граничен патрул и изпълнявал функциите на водач на индийския екип. Налага се да заровят оборудването в пукнатина под върха в очакване да се върнат следващата пролет и да го сглобят.

Следващата експедиция, която е изпратена, за да открие шпионската техника, стигайки на мястото, установява, че е изчезнала. Подозират, че плутоният е отнесен надолу от лавина. ЦРУ изпраща и трети екип, който първо минава през подготовка на остров в Тихия океан. Упражняват се с пластмасови бомби. След това в продължение на няколко месеца обикалят със специален военен хеликоптер над Нанда Деви и сканират подробно цялата околност с неутронни детектори, за да открият следи от изчезналото оборудване. Но не получават никакъв сигнал.

Някои от участниците споделят пред Броутън Кобърн, че е възможно индийското разузнаване тайно да е изпратило своя мисия да прибере

антената, двете радиостанции и плутония още преди втората мисия. Но за това няма доказателства.

ЦРУ все пак инсталира сигнално устройство в Хималаите, пише Кобърн. През 1967 г. алпинисти го поставят под връх Нанда Кот (6861 м). Заровено е в снега и в един момент спира да работи, но за късмет на американците това става, след като са събрани достатъчно данни за китайските ядрени опити. Сигурно е, че Пекин не разполага с ракети с ядрени бойни глави с голям обсег на действие. Но къде е плутоният от времето на Студената война, все още никой не знае.

Повече от 50 години по-късно и след много издирвателни експедиции все още никой не знае какво се е случило с капсулите радиоактивно вещество. "Днес изгубеният плутоний стои в ледника, може би се е превърнал в прах, който пълзи към изворите на река Ганг", пише Такеда.

Според учените това е преувеличено. Плутоният е основната съставка на атомната бомба, но за направата й се използва различен изотоп, плутоний 239, чийто период на полуразпад е 88 години.

В книгата си "Нанда Деви: Пътешествие към Последното Светилище" британският писател Хю Томпсън разказва как американците от експедицията са си взели индийски слънцезащитен лосион, за да потъмнят кожата си и да не предизвикат съмнение сред местните жители.

Отишли

под прикритието

на обикновени алпинисти,

които изследват как недостигът на кислород се отразява върху човешкото тяло. На шерпите, които носели шпионското оборудване, казали, че това е съкровище, може би дори злато.

Агентите са прекарали известно време в обучение по ядрен шпионаж в базата на ЦРУ в Северна Каролина, пише американското сп. "Аутсайд". Експедицията е била пазена в тайна в Индия до 1978 г., когато в. "Вашингтон пост" публикува, че ЦРУ е наело американски водачи, между които членове на екипа, успешно изкачил Еверест, за

да закарат ядрени оръжия до два върха в Хималаите,

за да шпионират Китай.

Вестникът потвърждава, че първата експедиция приключва, като изоставя инструментариума, а след две години има нов опит, който според бивш високопоставен служител на ЦРУ има частичен успех. През 1967 г. е третият опит да се монтира наблюдателно оборудване - този път на по-достъпния връх Нанда Кот (6861 м) и той вече не се проваля като първите два. Общо 14 американци получават по 1000 долара месечно за работата си в Хималаите през следващите три години.

През април 1978 г.

тогавашният индийски премиер Морарджи Десаи хвърля бомбата

в парламента и разкрива тайната за съвместните с ЦРУ планове да се инсталират ядрени устройства на Нанда Деви. Той обаче не дава подробности доколко е успешна мисията. Това предизвиква демонстрации пред посолството на САЩ в Делхи. Протестиращите носят плакати с надпис "ЦРУ, напусни Индия" и "ЦРУ трови нашите води".

Алпинистите казват, че в малка станция в Райни водата и пясъците редовно се проверяват за радиоактивност, но никой никога не е съобщил за доказателства за замърсяване.

Според сп. "Аутсайд", докато плутоният не се разпадне, което може да трае векове наред, може да има изпускане на радиоактивни частици в хималайските снегове и да се инфилтрират в индийските реки през изворите на Ганг. Списанието пита 89-годишния капитан Кохли дали съжалява, че е участвал в експедицията, приключила с погребването на ядрени устройства в Хималаите.

"Няма нито съжаление, нито щастие. Просто изпълнявах заповеди", казва той.