Първият сексскандал в България: Търговец хваща кандидат-митрополит с жена си година преди БПЦ да получи независимост

03.10.2022 Георги Зеленгора
Секссимволът Григорий (вляво) и неговият покровител Иларион Макариополски (вдясно)
Секссимволът Григорий (вляво) и неговият покровител Иларион Макариополски (вдясно)

В началото на 1869 г. един развратен архимандрит обезчестява жената на богат цариградски търговец, разбира се, не против волята й. Подобни случки на битово равнище има далеч по-рано, но те минават без сериозен обществен отзвук. Този път обаче цялото българско публично пространство е шокирано от

скандалното поведение на кандидат-митрополита - Григорий Хилендарски.

Събитието едва ли би предизвикало големи сътресения, ако не се бе случило в този тъй подходящ исторически момент.

На 28 февруари 1870 г. след дългогодишна борба българската църква получава своята независимост. През 1871 г. е свикан църковно-народен събор, който изработва устав на екзархията, а на следващата година е избран първият български екзарх - Антим I. В цялата тази напрегната обстановка различни групировки, идеологически течения и личности водят помежду си ожесточена борба за налагане на свои кандидати и възгледи за новата институция. В тази борба се използват всякакви средства за компрометиране на противника. Нощните похождения на Григорий се оказват силен коз за дискредитиране на неговия покровител Иларион Макариополски.

Случката има дълга предистория.

Като монах в Хилендарския манастир Григорий Хилендарски се сближава с Иларион Макариополски и става негово протеже.

Тази връзка ще помогне на развратния свещеник

да се издигне високо в църковната йерархия. По-късно младото калугерче трайно се установява в Цариград и става учител в българското училище и певец в черквата. Григорий живее в дома на Иларион и се движи в неговото обкръжение. Така се запознава с Димитър Добрович, богат и влиятелен търговец от Сливен. Покрай Иларион Григорий става един от най-близките семейни приятели на Добрович и често посещава дома му. Сливенският търговец взема Григорий за частен учител на дъщеря си. Без да подозира за похотливия нрав на попа, търговецът му оказва толкова голямо доверие, че често пъти го оставя сам с жена си и дъщеря си вкъщи. Палавият черноризец се възползва от това по най-добрия начин.

Една нощ, някъде в началото на 1869 г., Григорий се оказва сам с жената на Добрович, който, незнайно по какви причини, отсъствал. Както обикновено двамата изчакват дъщерята и прислужницата да заспят и

започват страстно да се любят.

В разгара на горещата сцена обаче вратата хлопва. Стопанинът ненадейно се прибира. Свещеникът успява само да си надене гащите, когато Добрович влиза в стаята. Разярен от видяното, домакинът подгонва плейбоя и започва да му нанася удари и да му скубе брадата. Григорий побягва, прескачайки като млада кобила изящната мебелировка. В крайна сметка се измъква, но без расо и калимавка.

Така в оскъдно облекло той прекосява улиците на Цариград и се добира до българския метох, където се надява да намери спасение от разгневения рогоносец. Добрович обаче хуква след него и го догонва. В метоха Григорий се преоблича набързо и изчезва в тъмнината. Същия ден неговият покровител дядо Иларион е извън Цариград и Григорий остава без всякаква подкрепа. Поради това е принуден да напусне столицата. Връща се след пет-шест дена, когато се прибира и Иларион. Затваря се в дома му и дълго време не смее да подаде глава навън.

Добрович напуска невярната си половинка и подава жалба до смесения съвет, орган, който обединява висши духовници и миряни. Съветът издава решение за осъждането на недостойния архимандрит. Това обаче става в отсъствието на Иларион, който след завръщането си застава изцяло зад своето протеже и скъсва листа с решението. Старците все пак

посъветвали измамения Добрович да не вдига много шум

по случая, защото това може да навреди на разрешаването на черковния въпрос.

Измаменият съпруг търпеливо изчаква въпросът да се разреши и след две години подновява атаката срещу развратния божи служител. Междувременно той си намира съюзник в лицето на Петко Славейков, редактор на вестник "Македония", който в този момент е противник на Иларион. Започва истинска медийна война между вестниците "Македония" и "Право". Първият заклеймява Григорий, който "за удовлетворение на скотските си страсти" злоупотребил с приятелството и гостоприемството на един честен българин, и критикува остро дядо Иларион, "който не само не осъдил мерзавеца си питомец за гнусното му дело, но като напук на обидения и за съвършена победа над оскърбеното нравствено чувство приготвя и произвеждането му в архиерейски чин".

От своя страна "Право" осъжда мръсните инсинуации срещу достойния владика. Стига се дотам, че потърпевшият написва и издава цяла брошура, озаглавена "Какъв е един, който ся готви за архиерей в народната ни черква"? В брошурата, която се предполага, че е написана от Славейков, Григорий е наречен

“неизвестен влашки изрод”

и обявен за лъжец, предател и интригант.

През лятото на 1872 г. Добрович отправя ново искане за наказанието на Григорий, този път до новоизбрания екзарх Антим. Потърпевшият предоставя нови доказателства. Прислужницата му, която е свидетелка на похожденията на Григорий, е изповядана от двама български свещеници. Добрович предупреждава, че ако не удовлетворят молбата му, ще съди Григорий като криминален престъпник. Следствието се проточва типично по български, докато накрая казусът изгубва своята актуалност. Всъщност сексскандалът се разиграва в най-удобния момент за неговата политическа употреба. Стрелите, насочени срещу Григорий, се целят в неговия покровител Иларион Макариополски, мераклия за поста екзарх. След като той не успява да го заеме, противниците му бързо забравят случката. Но и сексманиакът е доволен, защото избраният за екзарх Антим също е негов покровител.

Прелюбодеянието на Григорий с жената на Добрович не е първата му подобна изява. През 1861 г. той се записва да учи в гръцкото богословско училище на остров Халки (до Цариград), чийто ректор е бъдещият екзарх Антим. След едногодишен престой Григорий е изгонен от училището, защото "се занимавал повече с гъркините, отколкото с богословие". Дядо Антим обаче бързо урежда неговото завръщане. Съвсем скоро след това Григорий обезчестява дъщерята на една прислужница. Антим пак се опитва да го прикрие, но коремът на девойката издайнически нараства. Тогава набеждават някакво селянче от Казанлъшко за баща и го оженват насила за момичето.

Все пак от кумова срама Григорий напуска училището.

Завръща се в Цариград и става учител, но като такъв блудства с две момчета и пак е принуден да се крие. Следващото му завръщане в столицата е помрачено от скандала с Добрович. Освен за скотското си поведение Григорий често е критикуван в пресата за интриги и финансови злоупотреби. Сексскандалът и другите му нарушения не попречват на неговите покровители да му издействат назначаване за Доростоло-Червенски митрополит, на който пост Григорий остава до смъртта си през 1898 г. Въпреки негативния имидж, който му създават светските хроникьори, не могат да се отрекат някой негови качества и заслуги. Григорий владеел няколко езика. Като митрополит той прави много за развитието на учебното дело в своята епархия. Завещава цялото си богатство за благотворителни цели.

Всъщност от съвременна гледна точка прегрешението на Григорий е съвсем невинно. В онези години обаче духовенството е на върха на обществената пирамида. Хората в расо не на шега се изживяват като народни водачи и разполагат с народното доверие. Това, от своя страна, изисква безукорно поведение.