Дълбоко пазена тайна: българи носят гени на готите

30.09.2021 Иван Бутовски
Епископ Вулфила проповядва Евангелието на готите. Гравюра от XIX век.
Епископ Вулфила проповядва Евангелието на готите. Гравюра от XIX век.

Още от началното училище сме свикнали с мисълта, че съвременните българи произхождат от три древни племена: прабългари, славяни и траки.

Към тях обаче трябва да прибавим и още едно - готите. Възможно е и тяхната азбука, създадена през ІIV век от епископ Вулфила, да е една от основите за кирилицата. При това не става дума за поредната екзотична теория, с каквито в наши дни изобилства интернет, а за научно установена истина.

Но как да убедим скептиците, които веднага ще възкликнат: защо не сме знаели този толкова важен факт досега?! На тях можем да отговорим: по различни съображения, които нямат нищо общо с науката, готските следи в българската история са били пренебрегвани и дори укривани.

Реалността е съвсем различна. Многобройни сведения от древни хроники сочат, че значителни групи от старогерманското племе са живели в продължение на векове по нашите земи и са оставили трайни следи във всяка област на живота, видими дори до наши дни.

Географски наименования, фолклор, обичаи, собствени и фамилни имена, отделни думи, дори прилики с тяхната азбука свидетелстват, че

те са една от основните

съставни части на

българската народност.

От археологическите находки също става ясно, че почти няма част в България, където да не е имало готи. А ако българската историческа наука един ден поправи пропуска и все пак им отдаде дължимото, е много вероятно някои от най-големите загадки и противоречия в родната историография, натрупани до момента, да намерят своите отговори.

Нещо повече - ако умишлено си позволим да пропуснем заселването на готите по нашите земи, това би означавало да лишим и самите тях от най-важните им исторически личности и събития, а те са народ, който трайно е белязал с богатото си културно наследство цяла Европа. По този повод видният медиевист проф. д-р Хервиг Волфрам от Виенския университет обобщава:

“Ако от общата история на готите извадим историята на тракийските готи или на готите в Тракия, не би останало нищо, резултатът би бил нулев. Това би било все едно от европейската история да извадим Каролингите или от австрийската - Бабенбергите. Тази констатация не е израз на крайност, защото всичко готско, което под някаква форма е добило по-ясно очертание,

се е появило на земите

на днешна България.

Ако например извадим от историята на готите готския превод на Библията, издигането на Аларих I за крал и конституирането на вестготите, както и кралството на Теодерих Велики в Свищов, не би имало галско-испанското кралство на вестготите, нито италианското кралство на остготите със столица Равена, нито и първия превод на Библията на постантичен език.”

Нямаше да я има и създадената от епископ Вулфила, и то по нашите земи тяхна азбука - първата писменост в света, чийто автор не е митична фигура. На територията на съвременна България, в Дуросторум (дн. Силистра) е роден и Флавий Аеций, римският военачалник от готски произход, който спасил Рим и християнската цивилизация от хуните. В крайна сметка нямаше да съществува и написана история на готите, защото Йорданес, авторът на запазената до днес “Гетика”, произхожда от Тракия. По нашите земи те започват и да се наричат по този начин, дотогава отделните племена са имали специфични имена - тервинги (горски хора), вези (мъдри, добри), греутунги или остроготи, а чак когато през 376 г. навлизат в територията на Римската империя като федерати, получават общото название, под което са останали известни за историята.

Самата дума deutsch -

народ,

с която се обозначават всички германски племена и от която в латинския е възприета думата “тевтонски”, също е започнала да се употребява за първи път по нашите земи.

Според собствените им предания готите идват от Скандинавския полуостров и след II в. се разселват на териториите на днешна Русия, Полша и Украйна. Първоначално се установяват в района на Северното Причерноморие и създават своя държава на Кримския полуостров. След III в. започват да се заселват на няколко вълни на юг по долния Дунав по нашите земи и до V в. те са вече над един милион - огромна цифра за тогавашната гъстота на световното население. Голяма част от тях продължават към Италия и Испания, където създават свои кралства, но немалко остават и тук. Това са най-вече готите християни на епископ Вулфила (ок. 311-383), които се заселват в Северна България през 348 г. Техните потомци посрещат славяните, по-късно и прабългарите.

“Защо е пренебрегван въпросът за готите по нашите земи? По чисто конюнктурни причини, не по научни, не по изследователски, а по конюнктурни - обяснява историкът д-р Росен Милев, по чиято инициатива през 2002 г. стартира Готски изследователски проект, обединил усилията на 36 български археолози, историци, езиковеди и културолози в системното проучване на готското присъствие по българските земи.

- Темата за готите е като

криминален роман.

След 9 септември има едно писмо на Вълко Червенков от 1950 г., съдържащо директива да се откриват славянски некрополи. След това през 1972 г. с благословията на Политбюро е създаден Институт по тракология начело с Александър Фол. И тогава се заковава една идеологема: освен славяни и българи приемаме, че има и трети етнос - траки. Това триединство за произхода на българската народност е почти като догмата за “триезичната ерес”, срещу която се бори свети Кирил. В първия научен труд по българска история, в който има представен научен апарат - издадената през 1869 г. в Цариград “Българска история” от Гаврил Кръстевич, са включени и готите.” Първият българин, който пише труд, изключително посветен на тази тема, е Петър Дънов. Дипломната му работа, която той защитава през 1893 г. в богословския факултет на Бостънския университет, е посветена на миграцията и християнизирането на германските племена.

След Освобождението обаче има голяма славянофилска вълна, и то не само в Русия, а и в Чехия. С ренесансовата идея да помогнат на България много чехи идват у нас. По лесно обясними причини, свързани с тяхната история, точно в този момент те са настроени антигермански. Така, когато Константин Иречек пише своята история, той е повлиян от тази вълна и решава да “спести” готите заради противопоставянето между чехи и германци. По същия начин Васил Друмев, който пък е под въздействието на руската школа, също не ги включва по никакъв начин.