Дядото на съсобственика на „Модерна“ Нубар Афеян на два пъти се спасява от османски кланета заедно с брат си. Първо подкупили пазачите си. Втория път намерили закрилата на германци, строящи жп линията за „Ориент експрес“. Иноваторът пее „Хубава си, моя горо“ и „Я кажи ми, облаче ле бяло“ и помни няколко думи на български.

Необикновена семейна история свързва с България един от основателите на компанията "Модерна", чиято ваксина се прилага в битката срещу COVID-19. Бедрос, дядото на 58-годишния Нубар Афеян, пристига у нас, след като на два пъти е залавян от османските войници като арменец. Но благодарение на своята изобретателност се измъква от лапите на смъртта. Той бяга от кланетата по време на арменския геноцид в Османската империя в началото на XX век и

се заселва

във Варна. Там е роден синът му

– баща на технократа от корпорацията, представила втората в света ваксина срещу коронавируса. Но с това невероятната съдба на семейството не приключва. Когато на 9 септември 1944 г. в нашата страна идват на власт комунистите, семейството на Афеян отново е принудено да бяга и да търси убежище.

И по чудо въпреки забраните на БКП за излизане от България успява да емигрира в Ливан.

Как се случва всичко това?

Нубар Афеян знае цялата история от пралеля си Арменухи, сестра на дядо му Бедрос. В родния си град Бейрут като дете бизнесменът живеел в една стая с нея, разказва той в интервю за сайта на своята фондация "Аурора", която раздава годишни награди от 1 милион долара на изявили се с хуманитарните си каузи личности.

Арменухи доживяла до 101 години и често разказвала на внуците си семейните перипетии. Учела Нубар, че за да побеждава, трябва да твори, да изпъква пред другите и да се занимава с велики дела. За нея победата означавала човек да предотврати геноцид, подобен на този, който преживяла в Османската империя и в който загинали 1,2 милиона нейни сънародници.

Роднини на Нубар много пъти

са се оказвали на прага на смъртта,

но са имали късмет и са оцелявали. Съпругът на Арменухи Антраниг бил прочут за времето си лекар и заради способностите му османската армия го наела. Пралелята неведнъж казвала на бъдещия бизнесмен, че по ирония на съдбата мъжът й лекувал тези, които избивали сънародниците му.

Това обаче не предпазило семейството им от арести. Двамата братя на Арменухи – Бедрос и Нерсес, на два пъти били залавяни от редовната войска, за да бъдат убити. Но успели да се измъкнат.

Първия път е в град Адапазар

(на 160 км от Истанбул). Арменците обаче подкупили пазачите си, като им обещали пари, ако ги пуснат да избягат. Така се върнали в града на Босфора при семейството си невредими.

Но не след дълго – още на следващата година, османски войници отново ги хващат. Този път ги качват на влак, за да ги закарат до границата на Турция със Сирия с идеята да ги пуснат в пустинята, където биха загинали от глад и жажда или от срещи с диви животни.

Късметът им и този път проработва. Когато композицията спира на гарата в Белемедик (на 840 км от Истанбул), Бедрос и Нерсес успяват да се свържат с намиращите се там германци, които строят жп линията Берлин - Багдад. Понеже са образовани и говорят свободно немски, братята са наети на работа като счетоводител и доставчик.

Вече намирайки се под закрилата на Германия, двамата арменци се заели да помагат на свои сънародници, които също като тях били превозвани от Истанбул към сирийската пустиня, за да загинат. Бедрос и Нерсес успявали да измъкнат част от тях от османските войници.

Строителството на жп релсите, по които впоследствие минава един-единствен път прочутият “Ориент експрес”, е спряно през 1918 г. Тогава дядото на съоснователя на „Модерна“ решава да се махне от Османската империя, която изживява последните си години, и се заселва във Варна.

Защо избира България?

Имал контакти тук, тъй като семейството му още отпреди се занимавало с внос на яйца от Турция. Така след 1918 г. Бедрос се преместил. В черноморската ни столица през 1929 г. се ражда бащата на Нубар Афеян – Бедриг. Близо 20 години фамилията живее в страната ни. Но

идва 1944 г. и арменците, които имат търговски нюх,

а властта у нас забранява предприемачеството, не искат да останат в България.

Намират начин отново да избягат, използвайки тогавашните си персийски паспорти. И непълнолетният баща, и дядото притежават такива документи. Стигат до Бейрут, където през 1962 г. се ражда днешният съсобственик на "Модерна". Но през 1976 г. семейството му решава да се спаси от гражданската война в Ливан и този път залага на сигурна демокрация - избират Канада.

И до днес иноваторът, който лично притежава 19,5% от акциите на "Модерна", а компанията му – още 18%, помни от дядо си и баща си няколко думи на български. Това разказа пред "168 часа" Кеворк Крикорян, председателят на варненския клон на АГБУ – арменска благотворителна фондация за запазване на езика, културата, историята и арменския дух с представителства в цял свят.

"Бях поканен от организацията на Нубар Афеян "Аурора" през 2017 г. на връчването на т.нар. арменски Нобелови награди – обясни той. Всички участници в събитието присъствахме на молитва в църквата на манастира "Хор Вирап" в Армения. Направи ми впечатление, че човекът с над 40 патента знаеше цялата литургия наизуст. Като дете в Бейрут е помагал в църквата и помнеше всичко. Заговорихме се. Той много се зарадва, че съм от България и

най-изненадващо за мен запя

“Хубава си, моя горо”.

Оказа се, че помни и "Я кажи ми, облаче ле бяло"."

Крикорян още преди срещата с именития си сънародник му изпратил копие от кореспонденция на дядо му Бедрос Афеян, който оглавявал АГБУ-Варна, и милиардера Калуст Гулбенкян, чиято компания държала навремето 5% от световната търговия с петрол. Документите се пазят в Държавна агенция "Архиви". Пред Крикорян съсобственикът на "Модерна" обещал да дойде в България и да направи нещо в памет на дядо си във Варна.

Нубар Афеян е патентовал първото си изобретение още през 1984 г. и го продал на „Филипс“. Оттогава не спира с иновациите. Личното му богатство извън фирмите се оценява на около 950 000 долара.

Компанията му Flagship Pioneering, която се занимава с биотехнологии, помогна за развитието на над 100 научни открития. Като цяло те заедно с 500-те патента струват 20 милиарда долара. Фирмата разработва и 50 вида медикаменти. Освен нея той е основал още 37 компании, преподавател е в "Харвард бизнес скул".

Именитият арменец е женен за шведка, с която има четири деца. Днес живее в САЩ и се занимава с благотворителност.