Катя Лова. Една очарователна актриса, която критиката сравнява с младата Грета Гарбо, блести на френския филмов екран през 50-те години на миналия век. Сияйни очи, високо чело, чуплива коса, великолепна осанка, ослепителна усмивка... А дори не е блондинка! Мислят я за рускиня, швейцарка, но не и за българка. А тя е от прочутия нашенски род Лолови. В артистичния си псевдоним е пропуснала една сричка от фамилията.
Фамилната легенда говори, че Лолови произхождат от избягали боляри от Търново при падането му под турска власт. Те били сред първите заселници в с. Медвен, Котелско, през 1520-1530 г. Фамилията носят от ХVIII век, когато техен прародител, който пушел лула, получава прякора Желязко Луличката. Пишат се като Лулови, а по-късно - Лолови. Природно интелигентни, мнозина от рода имат и смелостта да се включат в борбата за освобождението от турско иго, за което са и лежали в занданите. Лоловци не пренебрегват образованието - учат както в България, така и в чужди университети.
Днес можем да кажем, че на всички континенти има потомци на рода Някои от тях се казват Лолови, а други носят фамилиите Калов-Дедов, Коларови, Яневи, Здански, Фон Милер-Айхолц, Бюлер, Коловре, Фокс, Стамболийски. Медицината, правото и икономиката са областите, в които Лолови са изявени. Най-популярни са представителите на изкуствата - артистите Татяна Лолова, Цветана Янева, Кристина Янева, Сава Лолов, Катя Лолова, диригентът Васил Лолов, оперната певица Минка Лолова.
Преди години Илия Калов-Дедов ми разказа как през 1943 г. в Модерния театър в София за прожекция на филм с Катя Лолова родът изкупил билетите. Всички са били там, да гледат “нашата Катя”.
Екатерина Лолова с артистичен псевдоним Катя Лова е родена в София през 1914 г. в семейството на д-р Атанас Лолов и швейцарката Матилда Делешо. Семейството участва активно в обществено-политическия живот на столицата. Красивата швейцарка Матилда бързо научава български език. Когато се сформира делегацията за Франция за подписването на Ньойския договор, Матилда е включена като секретар преводач. През 1921 г. семейството напуска София и заминава за Женева, където д-р Лолов е назначен за български консул.
В началото на 30-те години на ХХ в. Катя Лова навлиза във френското кино. Всички й предричат блестящо бъдеще, обявявайки я за изключителна красавица. По време на Втората световна война тя остава в Париж и има няколко водещи роли - между тях е и участието в хита "Муму". Играе в "Мелодия за теб" и в още 14 филма, някои от които са били хитове за своето време. На сцената тя си партнира с френските актьори Мадлен Рено, Пиер Реноар, Пиер Брасьор, Пиер Бланшар, създали династии във френското филмово изкуство. Катя Лова не прави изключение. Нейният малък син Брис през 1958 г., едва 6-годишен играе под псевдонима Папуф във филма "Големият шеф" на режисьора Анри Верньой заедно със звездите Фернандел и Джино Черви. Филмът има изключителен успех и множество публикации във френската преса наричат Папуф "дете чудо".
Красива жена, талантлива актриса, Катя общува с френския интелектуален елит. Издава книгата "Криво или право" с афоризми. Най-известният от тях е:
"Богатството носи забрава, а бедността връща паметта."
Книгата си посвещава на родителите си. Всички роднини винаги са казвали колко силно влияние е имал баща й върху нея. Предговорът в книгата е от големия френски писател и журналист Морис Декобра, създал термина "декобризъм", или използването на журналистически черти в неговите романи. Този предговор, написан от големия интелектуалец, е признание за качествата на книгата на Катя Лова. За съжаление тя не е преведена на български.
Катя живее по холивудски маниер - три брака, три деца от различни съпрузи. Сред тях са Кристиан Барнадак - прочут френски адвокат и Костияс - авантюрист и богат бизнесмен.
След приключване на филмовата си кариера Катя няма пречки да продължи охолния си светски живот. Тя има добри доходи, осигурени от нейния труд като филмова актриса и от издръжките от бившите си съпрузи. Напуска Париж и живее основно в Кан. Последните години от живота си прекарва заобиколена от внуци и двете си любими кучета. Нейната голяма привързаност към четириногите става причина тя да не посети България. През 80-те години на ХХ в. тя пише писмо на братовчед си Илия да й запази луксозен хотел в София. Когато той отива да направи резервацията, му съобщават, че не могат да приемат актрисата с кучетата.
Кан и Монте Карло са градовете, които тя посещава, тъй като там живеят нейните деца и внуци. Всичките й писма до роднините в България са изпълнени с множество подробности относно живота на дъщерите й Ариан и Яник, внуците й Амбър, Жан-Мари... общо девет на брой. Тя по детски се радва на мартениците, които получава от България, и всяка година ги чака с нетърпение, защото за нея символизират здраве и щастие.
Спомените на нейните роднини, които са я посещавали, я представят като една изключително харизматична личност. Тя е сърдечна и непосредствена, непрекъснато иска информация за рода на баща си. Често дори моли да й се преведе някое от запазените му писма, защото не може да чете на български. Посреща роднините си в Кан, а също и в огромната си къща в околностите на Женева. Имението се състои от 16 стаи, 4 бани, прекрасна градина и трима прислужници, разказва Минка Лолова, посетила я през 1966 г. Ани Лолова-Коловре ми разказа, че когато е посетила Катя през 1987 г. , тя все още ходела на плуване и езда. Поръчала прислужницата да приготви храната по специални рецепти, защото има скъпи гости роднини от България.
Катя Лолова умира през 1994 г. и по нейно желание прахът й е разпилян в залива на Кан.