Катя Лова - българската Грета Гарбо

17.09.2021 Диана Коларова
До края на дните си красивата актриса не забравя, че има български роднини.
До края на дните си красивата актриса не забравя, че има български роднини.

Катя Лова. Една очарователна актриса, която критиката сравнява с младата Грета Гарбо, блести на френския филмов екран през 50-те години на миналия век. Сияйни очи, високо чело, чуплива коса, великолепна осанка, ослепителна усмивка... А дори не е блондинка! Мислят я за рускиня, швейцарка, но не и за българка. А тя е от прочутия нашенски род Лолови. В артистичния си псевдоним е пропуснала една сричка от фамилията. 

Фамилната легенда говори, че Лолови произхождат от избягали боляри от Търново при падането му под турска власт. Те били сред първите заселници в с. Медвен, Котелско, през 1520-1530 г. Фамилията носят от ХVIII век, когато техен прародител, който пушел лула, получава прякора Желязко Луличката. Пишат се като Лулови, а по-късно - Лолови. Природно интелигентни, мнозина от рода имат и смелостта да се включат в борбата за освобождението от турско иго, за което са и лежали в занданите. Лоловци не пренебрегват образованието - учат както в България, така и в чужди университети.

Днес можем да кажем, че на всички континенти има потомци на рода Някои от тях се казват Лолови, а други носят фамилиите Калов-Дедов, Коларови, Яневи, Здански, Фон Милер-Айхолц, Бюлер, Коловре, Фокс, Стамболийски. Медицината, правото и икономиката са областите, в които Лолови са изявени. Най-популярни са представителите на изкуствата - артистите Татяна Лолова, Цветана Янева, Кристина Янева, Сава Лолов, Катя Лолова, диригентът Васил Лолов, оперната певица Минка Лолова.

Преди години Илия Калов-Дедов ми разказа как през 1943 г. в Модерния театър в София за прожекция на филм с Катя Лолова родът изкупил билетите. Всички са били там, да гледат “нашата Катя”.

 Екатерина Лолова с артистичен псевдоним Катя Лова е родена в София през 1914 г. в семейството на д-р Атанас Лолов и швейцарката Матилда Делешо. Семейството участва активно в обществено-политическия живот на столицата. Красивата швейцарка Матилда бързо научава български език. Когато се сформира делегацията за Франция за подписването на Ньойския договор, Матилда е включена като секретар преводач. През 1921 г. семейството напуска София и заминава за Женева, където д-р Лолов е назначен за български консул.

В началото на 30-те години на ХХ в. Катя Лова навлиза във френското кино. Всички й предричат блестящо бъдеще, обявявайки я за изключителна красавица. По време на Втората световна война тя остава в Париж и има няколко водещи роли - между тях е и участието в хита "Муму". Играе в "Мелодия за теб" и в още 14 филма, някои от които са били хитове за своето време. На сцената тя си партнира с френските актьори Мадлен Рено, Пиер Реноар, Пиер Брасьор, Пиер Бланшар, създали династии във френското филмово изкуство. Катя Лова не прави изключение. Нейният малък син Брис през 1958 г., едва 6-годишен играе под псевдонима Папуф във филма "Големият шеф" на режисьора Анри Верньой заедно със звездите Фернандел и Джино Черви. Филмът има изключителен успех и множество публикации във френската преса наричат Папуф "дете чудо". 

Красива жена, талантлива актриса, Катя общува с френския интелектуален елит. Издава книгата "Криво или право" с афоризми. Най-известният от тях е:

"Богатството носи забрава, а бедността връща паметта."

Книгата си посвещава на родителите си. Всички роднини винаги са казвали колко силно влияние е имал баща й върху нея. Предговорът в книгата е от големия френски писател и журналист Морис Декобра, създал термина "декобризъм", или използването на журналистически черти в неговите романи. Този предговор, написан от големия интелектуалец, е признание за качествата на книгата на Катя Лова. За съжаление тя не е преведена на български.

Катя живее по холивудски маниер - три брака, три деца от различни съпрузи. Сред тях са Кристиан Барнадак - прочут френски адвокат и Костияс - авантюрист и богат бизнесмен.

След приключване на филмовата си кариера Катя няма пречки да продължи охолния си светски живот. Тя има добри доходи, осигурени от нейния труд като филмова актриса и от издръжките от бившите си съпрузи. Напуска Париж и живее основно в Кан. Последните години от живота си прекарва заобиколена от внуци и двете си любими кучета. Нейната голяма привързаност към четириногите става причина тя да не посети България. През 80-те години на ХХ в. тя пише писмо на братовчед си Илия да й запази луксозен хотел в София. Когато той отива да направи резервацията, му съобщават, че не могат да приемат актрисата с кучетата.

Кан и Монте Карло са градовете, които тя посещава, тъй като там живеят нейните деца и внуци. Всичките й писма до роднините в България са изпълнени с множество подробности относно живота на дъщерите й Ариан и Яник, внуците й Амбър, Жан-Мари... общо девет на брой. Тя по детски се радва на мартениците, които получава от България, и всяка година ги чака с нетърпение, защото за нея символизират здраве и щастие.

Спомените на нейните роднини, които са я посещавали, я представят като една изключително харизматична личност. Тя е сърдечна и непосредствена, непрекъснато иска информация за рода на баща си. Често дори моли да й се преведе някое от запазените му писма, защото не може да чете на български. Посреща роднините си в Кан, а също и в огромната си къща в околностите на Женева. Имението се състои от 16 стаи, 4 бани, прекрасна градина и трима прислужници, разказва Минка Лолова, посетила я през 1966 г. Ани Лолова-Коловре ми разказа, че когато е посетила Катя през 1987 г. , тя все още ходела на плуване и езда. Поръчала прислужницата да приготви храната по специални рецепти, защото има скъпи гости роднини от България.

Катя Лолова умира през 1994 г. и по нейно желание прахът й е разпилян в залива на Кан.