В сянката на Гагарин

05.08.2021 Бела Чолакова
Снимки: АРХИВ 168 ЧАСА
Снимки: АРХИВ 168 ЧАСА

Според изследователи Гагарин като че ли се дразни, че всички превъзнасят постижението му, без да признаят приноса на целия екип, стоящ зад него. Но тъй като програмите за подготовка на космонавти в СССР са секретни, другите участници в проекта остават в сянка. Единствено Юрий е лицето на програмата и е инструктиран какво точно да говори. Той изпълнява заповедите, но чувства, че така не е справедливо.

В “Нашият Гагарин” журналистът Ярослав Голованов подчертава:

“Въпреки славата си Гагарин никога не забрави, че е само върхът на пирамидата от инженери и конструктори, които го бяха подготвили за полета.”

В “Истината зад легендата” пък е изтъкнато:

“Един от любимите похвати на Гагарин, когато му омръзнело от хвалебствията по пресконференциите, бил да напомни на слушателите, че медалът му “Герой на Съветския съюз” е с номер 11 175. “Това означава, че 11 174 души са постигнали нещо значимо преди мен. Не съм съгласен с разделението на хората на обикновени смъртни и знаменитости. Аз съм обикновен човек и не съм се променил.” 

Джейми Дорън и Пиърс Байзъни подчертават, че основна роля за постиженията на Гагарин изиграва една сенчеста фигура някъде на най-високите етажи на управлението на космическата програма: “Повечето хора в структурите на космическата индустрия го наричали Царя, Началника на началниците. Цялото му име никога не било казано публично, тъй като властите обявили идентичността му за абсолютна държавна тайна. В многобройните информации в пресата и в радиото за съветските ракетни постижения през годините той бил наричан само Генералния конструктор.”

Всъщност става дума за

Сергей Павлович Корольов

който започва кариерата си като авиационен конструктор, но след това се превръща в легенда, макар и тайна.

По време на управлението на Сталин той е осъден на десет години лагер в Сибир само защото блести с прекален ум. По-късно е освободен и изпратен да участва в разработка на военни самолети.

След войната присъдата му е официално премахната и името му - изчистено. Корольов бързо прави кариера и се превръща в един от най-уважаваните в космическата програма. Той лично подбира двайсетината кандидати, достигнали до обучение за космонавти, а след това преценява досиетата на всеки един от тях.

Смята се, че Гагарин прави добро впечатление на Корольов още при първата им среща и това е решаващо той да бъде избран впоследствие за първи космонавт. За успеха на проекта се жертват и стотици изпитатели, които дори като имена не фигурират в нито един официален документ. Джейми Дорън и Пиърс Байзъни разкриват:

“Хората в тази група били отделени от космонавтите, но ги подлагали на подобни серии медицински процедури, подобни, но по-лоши. Тези млади мъже били подбрани от по-ниските стъпала на военновъздушната стълбица. Те не били изтребители или отличници в теорията, а просто средно умни млади бойци в добра форма. При вербуването им никога не ги питали директно дали биха искали да летят в Космоса, вместо това им предлагали възможности да “участват” в програмата. Тънка, но важна разлика.

Работата на изпитателите била да открият на какво е способно човешкото тяло. След това космонавтите, чийто живот не можел да бъде жертван с лека ръка, щели да бъдат тласнати до същите граници, но не и отвъд тях. Вербовчиците ги подбрали много внимателно, изкушили ги с усещането, че са привилегировани и важни, но в интерес на истината статутът на тези мъже бил едва ли не като на лабораторни мишки.

Ако получели контузии, а те получавали, мъжете и семействата им не можели да разчитат на компенсации, тъй като властите не искали да признаят публично с какво се занимават. За три десетилетия в различните програми участвали около 1200 изпитатели. По думите на един от космонавтите половината от изпитателите, с които работил през 60-те години на миналия век, не доживели много дълго.”

В сянката на Гагарин остава и Герман Титов.

Той е първият му заместник, покрива всички тестове и изтърпява същата подготовка като Гагарин. Така и не става ясно защо избират точно Юрий, защото и Титов се представя блестящо на всички изпитания. Той до последно е готвен като резерва и дори преди полета на Гагарин се облича заедно с него.

До последната секунда Титов се надява той да излети в Космоса.

Това ще се случи по-късно обаче. 

На 6 август 1961 г. Титов излита в Космоса – навърта 17 обиколки около Земята във втория пилотиран “Восток”. Остава в Космоса 24 часа. Той е

първият човек, прекарал толкова много време и

завършил пълна обиколка в орбита.

Но заради шумотевицата около Гагарин постиженията на Титов не са така високо оценени.

Джейми Дорън и Пиърс Байзъни допълват: “Ако въобще има космонавт, който е останал по-разочарован от Титов, то това е Григорий Григориевич Нелюбов, който бил на път да оглави първия полет в Космоса.

Той бил горе-долу на същите години като Гагарин, бил летял на нови изтребители МиГ-19 като пилот от военноморските сили в Черноморския флот. Присъединил се към първата група космонавти, когато бил едва на двадесет години. Нелюбов бил страхотен и интелигентен младеж, но грешката му била, че винаги искал да е в центъра на вниманието.

Някои от ръководителите го подкрепяли усилено, но накрая бил избран за трети космонавт зад Титов и останал силно разочарован. 

Космическата му кариера не продължила много, той дори не излетял в орбита. На 4 май 1963 г. бил освободен от отряда на космонавтите, след като Нелюбов се сбил на пияна глава с военен патрул на гара. Патрулът го арестувал за непристойно поведение, а той се развикал: "Не можете да правите това. Аз съм важен космонавт!"

Нелюбов започнал отново да лети на МиГ в далечна авиобаза и се опитвал да убеди колегите си в ескадрилата, че някога е бил космонавт и дори резерва на Гагарин. Никой не му вярвал обаче.

Изпаднал в тежка депресия и на 18 февруари 1973 г. се хвърлил под влак. Образът му е изтрит от повечето фотографии на групата космонавти от програмата “Восток”.”