Вход свободен за златните реликви на България в Балчик

04.08.2021 Дияна Райнова

След това Панагюрското златно съкровище заминава за Дубай.

Панагюрското златно съкровище, което е достолепна представителна част от българското културно-историческо наследство, е подредено в Каменната зала на „Двореца”-Балчик, до 10 септември, като входът за туристите е свободен.

От златните реликви посетителите ги делят само дебели червени въжета, а експонатите са поставени в стъклени постаменти. В първия на ден на откриването му стотина туристи - и с малки деца, облечени в плажните си дрехи, буквално се удивляваха на златните съдове.

„Това вече е традиция на „Двореца” - през активните летни месеци национални богатства, артефакти и др. да бъдат излагани всяка година със съдействието на доц. Бони Петрунова”, заяви директорът на културния институт „Двореца” Жени Михайлова. „Действително

създадохме много симпатична традиция,

която дава възможност в най-посещаваните летни месеци да могат и българи, и чужденци да се насладят на нашето културно-историческо наследство в неговата най-представителна част” – казва доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, откъдето идва съкровището. „Така всеки един от посетителите може да се наслади на реликви, които са повод за национална гордост за всеки българин” - добавя тя.

Това е и ролята на нашето културно-историческо наследство. От една страна ни свързва с корените ни в миналото и от друга страна - доставя наслада за сетивата с невероятната изработка на предметите.

Според доц. Петрунова организирането на изложбата е било трудно,

защото в последно време не се препоръчва движението

на паметници на културата, особено с висока стойност.

Трудностите идват от необходимостта да се обезопаси Каменната зала. Тя е оборудвана с охранителни системи, със СОТ от най-висок клас, с видеонаблюдение, с жива охрана, която осигурява „Двореца”. Самото превозване е било със специални автомобили и охрана.

"Спомням си с носталгия онези времена, когато буквално ги пренасяхме в кашончета”, казва Бони Петрунова.

В Каменната зала са подредени всички 9 изящни творения от чисто злато – една фиала и осем ритона, с общо тегло 6,164 кг. Според изследователите, златните съдове са принадлежали на владетел на тракийското племе одриси от края на IV и началото на III в. пр. н. е.

„Златото на съдовете е 23 карата. Много е

интересен начинът, по който се пие от съдовете.

Отворите за пиене на ритоните с женските глави се намират долу на медальоните, които са лъвски глави. Самата амфора е впечатляваща, освен със сцените, които са изобразени, и с това, че има два отвора на дъното, от които едновременно изтича течността. Това кара изследователите да смятат, че това е ритуално съкровище” – посочва шефът на НИМ доц. Петрунова.

За онези, които се съмняват в автентичността на съкровището, тя разказва следния случай: „Като млада екскурзоводка в Националния исторически музей през 1988 г., съкровището трябваше като част от тракийска изложба да замине за Нидерландия. Дойдоха специалисти с апаратура, сложиха в нея всеки експонат, провериха го, и след това съкровището тръгна. Така съм на 100 процента сигурна в автентичността му.”

Тя припомня и как при откриването му съкровището се е озовало в Пловдивския музей. „При откриването му тримата братя викат викат археолога и казват: „Тук открихме духова музика”. Той праща две телеграми – до директорите на музеите в Пловдив и в София. Това е станало през почивните дни и директорът на Софийския музей бил на лов, а забранил на жена си да му отваря телеграмите. Така директорът на Пловдивския музей бил първи на мястото на откритието” – разказва доц. Петрунова.

Най-големият от предметите е амфората, тежаща 1,7 кг. Дръжките на амфората са оформени като кентаври в поза на стрелба с лък. А три от каничките са изящно изработени във формите на богините Хера, Афродита и Атина. Особено впечатлителен е златният ритон, оформен като предна част на тяло на козел.

"Намеренията са след експонирането на Панагюрското съкровище в „Двореца”, в края на годината то да бъде представено в Дубай”, споделя  доцент Петрунова.