Леда Милева е изключително труден пример за подражание, затова е била благосклонна към тези, които вървят по нейния път. Знаела е много езици, които ѝ помагали да има контакти с известни писатели от цял свят.

Можела е да говори по телефона с един човек на английски, с друг на френски, с трети на руски език, както си спомня поетът Георги Константинов. Чувството за хумор и артистичността не са я напускали никога. Винаги е казвала: “Заповядай, но ако обичаш, ела след 2 часа.” Трябвало ѝ време да сложи подходящо облекло и малко грим за един писателски разговор.

Повечето хора може би я мислели за “висок човек с високо издигнати стени, с който не може да се разговаря лесно”. Това не е точно така, защото е обичала да се усмихва,

обичала усмивките

на другите хора

и усмивката ѝ ясно си личи в нейните стихотворения.

В паметната вечер, в която известни български писатели честваха 100 години от рождението на Леда Милева, имаше нещо символично. Една от най-хубавите книги на Леда Милева е “Снежна зима”. В тази безснежна зима на 5 февуари 2020 година изведнъж заваля сняг - така сякаш и природата беше с нея.

Забележителният юбилей започна с важна тържествена церемония - валидиране на марка с лика ѝ. Вечерта продължи с документален филм за Леда Милева на нейния племенник проф. Андрей Аврамов и спомени на нейни близки колеги, приятели и писатели. 

Писателят Рандал Бейкър, който от години свързва живота си със страната ни, е бил скъп приятел на Леда Милева. Двамата се запознават на документалния филм “Оптимистите” на израелския продуцент Джаки Комфорти. Един от главните персонажи в този филм е Пенка Касабова. Тя е леля на Леда и е доживяла почти до 100-годишна възраст. След филма Бейкър решил да подари на Леда Милева негова книга, като тя го помолила да напише посвещение. Той го направил, но написал името на Пенка Касабова. Леда погледнала книгата, засмяла се и казала: “Вие ме объркахте с моята леля. Лесно е да ни различите, защото аз съм все още жива.”

Писателят е живял в апартамент под този на Милева известно време. Случвало се е понякога дори в 10 часа вечерта тя да му се обади и да му каже: “Трябва да дойдеш, направила съм баница!”

Бейкър разказа още случки с голямата ни поетеса. Негов приятел - Роджър, се запознал с Леда Милева, но така и не успял да разбере добре името ѝ. Всички други я наричали Мама Леда. Малко по-късно Роджър пита приятеля си Рандал Бейкър защо тя има такова необичайно име - през цялото време си мислел, че тя се казва Мармалада.

Леда споделя на Рандал за момента, в който една сутрин полицията позвънява на вратата на дома на родителите ѝ. Макар че тогава била много малка, тя не може никога да забрави онзи ден, в който дори

не е предполагала,

че повече никога

няма да види баща си

Рандал Бейкър разказа как с Леда Милева една вечер отишли да хапнат в арменски ресторант. Там имало оркестър роми - музикантите ходели от маса на маса и питали дали някой иска да им изпеят нещо. Когато се приближили до тяхната маса, веднага започнали да свирят “Зайченцето бяло”. “Но аз само написах стихотворението, а те свирят само музиката”, казала тогава Леда Милева.

Рандал Бейкър е редакторът на английската версия на най-прочутото детско стихотворение у нас. Той си позволява да промени само един предлог, тъй като Леда Милева знае блестящо английски език. Второто нещо, с което той се гордее, е, че поетесата дълго е настоявала и той да посещава същия фризьор като нея. Той го прави и до ден днешен.

Своите спомени за Милева разказа и Здравка Евтимова. “Не се бой, аз не ям хора”, казва на първата им среща преди години Леда. Тя усеща, че Здравка Евтимова е видимо притеснена. И ѝ разказва, че само една усмивка на дете е достатъчна, за да може самата тя да направи нещо.

След практическото валидиране на марката публиката имаше възможността чрез документален филм за Леда Милева да си припомни жизнения и професионалния ѝ път. Всички отново се докоснаха до нейните произведения, с които българските деца са израснали, както и до съкровените спомени за великия ѝ баща Гео Милев. Във филма писателката разказва за предизвикателствата в телевизията, в Съюза на преводачите, в ЮНЕСКО, но където и да отиде, тя оставя следа от себе си и не престава да сътворява нови светове за децата. Леда говори за баща си с почит и възхищение, като за нея той е “пътеводна звезда”. Когато е на пет години, тя и сестра ѝ остават без баща си, а майка им започва сама да се бори за това да ги изхрани и изучи.

Думите, които Здравка Евтимова ще запомни от Леда Милева, са: “Всеки народ пише думата свобода с кръвта си и с таланта си”. Другото нещо, което изтъква, е:

“Ако сме умни, няма

да копираме образци

Ако сме умни, ще запазим самобитността на нашата култура, за да я дадем на света.”

Бойко Ламбовски е посветил свое произведение на Леда Милева след нейната смърт. В него той я е нарекъл със странната дума “цивилизатор”. Някои хора смятат, че тя може да бъде описана с тази дума, но други не мислят така. След филма за нея той вече се е убедил, че не е сбъркал. И казва: “Леда е от тези хора в обществото, които внасят най-доброто, което са придобили като образование и са създали в себе си като духовност, като умение за работа, като култура на труда и като човешка доброта. Тя е била “цивилизатор”, защото умееше да кара хората да дават най-доброто от себе си и аз съм сигурен в това.”

“Леда Милева е човек, който още се определя като класик на българската литература, работещ в изключително трудна и отговорна сфера - изкуството за деца и писаното слово за деца.” С тези думи зам.-кметът на София по култура, образование, спорт и младежки дейност Тодор Чобанов описа поетесата и спомена, че тя е отпечатана като една “детска библия” в сърцата и душите на поколения български деца. Той обяви, че Столичната община ще направи акция за предоставяне на нейни книги на библиотеки в училища и детски градини.

Държавната агенция “Архиви” представи документална изложба с ценни експонати и артефакти от личния фонд на Леда Милева, които се показват за първи път пред публика - оригинални документи, ръкописи и снимки с бележити творци, международни награди и отличия, лична кореспонденция, книги с автографи и преводни издания на писателката.