Синът на Тончо Жечев открил Жорж Ганчев за рекламата

17.02.2020 Николай Москов (in memoriam)
Писателят проф. Тончо Жечев в кабинета си през 1999 г.
Писателят проф. Тончо Жечев в кабинета си през 1999 г.

Баща му е най-големият народопсихолог на възрожденска и днешна България, майка му - журналист, а той се гмурва в морето на рекламата. "Кръвта си е кръв - с писане си изкарвам парите, но в друга сфера", казва творческият директор на рекламната агенция Ди Ди Би Йордан Жечев. И присвива очи, воден от спомена. "С времето осъзнавам две неща - колко съм различен от баща си и как той е успял за 17 години заедно да ме научи да съм уверен в себе си, да мога сам да поемам отговорностите си без да се очаква да бъда като него. А да бъда себе си."

Писателят Тончо Жечев жъне заслужена слава с изследването си "Българският Великден или страстите български", което през 1975 г. е определено за събитие в литературния живот на България.

Синът на професора нашумя преди няколко години с тв реклама за "Хенди" с Жорж Ганчев като Дядо Коледа. С режисьора Иван Москов - сина на Теди Москов, се запознават, когато за "Хенди" всеки месец правят леки хуморески от 30 секунди. Намират Жорж Ганчев за достатъчно самоироничен, сещат се за бумтящия му глас и го канят. Йордан Жечев е гласът зад кадър във всички клипчета за "Хенди".

Това обаче е само на пръв прочит. Йордан Жечев ръководи българския клон на международна агенция Ди Ди Би, който бе определен за най-добрия през 2010 и 2012 година и бе втори през 2011 г. в сферата на рекламата.

Тончо Жечев е на 52 години, когато се ражда Йордан.

Децата на неговите приятели са вече доста големи, но двамата и от това извличат полза, тъй като прекарват повече време заедно. Йордан расте с батко си от първия брак на майка му Ваня Василева.

"Баща ми имаше воля за 3-4 души, пишеше от сутрин до вечер. Никога не ме е изпитвал, но умееше да ме запали за важните неща. Данчо не е "читанка", в училище задълбава избирателно само което му е интересно. Тогава може да изчете стотици страници по темата.

Два релефни спомена има за баща си. През 1993 г. прекарват заедно 21 дни на Златния рог, когато Тома Томов и Димитри Иванов снимат уникалната лента "Страстите български: "Цариградски разговори с Тончо Жечев". "Там в края на филма татко каза пророческите думи, че на Балканите му мирише на барут. Малко по-късно в Сърбия избухна война."

Другият са вечерите в Розино край Карлово, след като по-малкия брат на баща му - Марин, загива през 1996 г. при катастрофа в Гърция. Имаше чардак с два ореха - най-спокойното място на света. По нощите, когато всички спяха, татко седеше на чардака, а моето легло бе от вътрешната стена до прозорчето.

Бях дете на 12-13 г. Попитах го за какво мисли толкова. Обърна се и напълно сериозно каза:

"За живота и смъртта, моето момче. И как те са неразделни.

И мен ме чака скоро смъртта, но ти не бива да се плашиш, твоят живот продължава, моят свършва..."

Той усещаше отговорността, която носи към мен, малкото дете, което в един момент ще се окаже без бащина опора.

И татко ме подготви, като си отиде,

по-лесно да превъзмогна болката.

Данчо Жечев и по-големия му брат от първия брак на майка му Ваня Василева са оставяни край трапезата да слушат дискусиите на големите дори и да имат гости - Йордан Радичков и Роза, Светлин Русев, кръстника му Иван Дечев.

Знае, че масата възпитава,

когато семейството се събере около нея.

Защото едно е татко и майка да се изкажат по големите теми, друго е да ги чуеш какво мислят за малките неща. "От тях повече придобиваш възпитание. Сега и аз имам дете и се замислям за същите въпроси", казва Йордан Жечев. Синът му Сава вече е ученик. Не му дава името на баща си, "за да не му сложа релси пред него и да се опитва да запълни образа, който дори няма да познава".

Младият Жечев иска да научи на търпение сина си Сава.

Наясно е, че ще му е трудно, защото искаме всичко около нас да се случва сега и веднага, сякаш сме изгубили способността да чакаме. "Казах си, че единственият начин, на който мога да го науча на търпение, е да готвим - нещо, което ми се удава добре". В приготвянето на храната има процес - и яйце да свариш, и хляб да изпечеш, трябва да чакаш. Сава трябва да знае, че нещата отнемат времето си", обяснява таткото. Казва го, но и сякаш сам не обича колебанията, съмненията и зигзагите на поведение, които забавят нещата.

Навремето кандидатства само в Благоевградския университет. Баща му е в основата на избора. Професорът е член на настоятелството в университета. Веднъж взема и сина си. Докато баща му заседава, 10-класникът влиза в два от часовете. Гледа на пръв поглед безсмислен холивудски филм, но след лентата слуша как професорът говори повече от час за много по-дълбокия смисъл на филма. "Някой бе отворил нова врата пред мен за този час. Видях, че хората си вършеха работата с кеф, имаше дух и атмосфера. Това бе моят университет", казва Йордан Жечев.

Като студент от сутрин до вечер е в университетското радио "Аура", понякога спи там. В деня, в който се дипломира, вече има няколко предложения за работа. Приема офертата на Ирина Бъчварова, също възпитаничка на Американския университет, която работела в добра рекламна агенция.

Завършва на 10-и май, на 11-и отива на работа.

В движение му обяснили същността на заниманието. Изкарва 1,5 година, а от няколко години е пуснал котва в Ди Ди Би - международна агенция с над 100 клона по света. Гордее се, че е сред хората, създали тази агенция, по която вече се сравняват и другите.

Наясно е каква е печелившата реклама:"Тя е досадна и идва в повече, ако не е направена добре. Но ако е с достатъчен вкус, може да пробие стената цинизъм наоколо. Въпросът е, като правиш реклама, да не бъдеш груб. Или като прекъснеш с нея филма, да го прекъснеш с нещо по-интересно от филма. Това е големият шлем. Висш пилотаж. Но наглостта и крещенето на висок глас са  болест на рекламата.

И с това се борим. Въпрос на баланс е да се правят нещата по адекватния начин. Има и етичен кодекс докъде може да стигне една рекламна кампания. Не можеш да кажеш - аз съм професионалист, ще работя дори и за гадости. Нямаш право. Ние не рекламираме цигари. Не защото не биха ни платили, но не мога да приема да агитирам хората да пушат и да се тровят.

Абонати на ДДБ са големи международни компании. Агенцията направи и кампанията на Меглена Кунева за президент. "Пот, кръв, безсъние и месеци, в които се работи по 18 часа в денонощие", лаконично описва работата на всичките 22 от екипа.

Вкъщи го чака още един работен ден, тъй като малкият Сава заспивал винаги в 2 часа през нощта. И дотогава играели. В 8 сутринта Йордан е отново в работен режим. За едно удоволствие обаче винаги ще открадне време - да гледа любимия си "Арсенал". Самият той доста играел футбол, но къса връзки на коляно, после чупи глезен, оперират му ръката в китката. Сега активния спорт е оставил на жена си. Аглика е артдиректор в същата агенция. Тя завършва Художествената академия във Виена, дълго пътуват един при друг, но като си взема дипломата, тя се връща в България. Двамата с Йордан са убедени, че 

по-важни са причините младите българи да  се върнат у нас,

отколкото причините да напуснат.

"Невъзможното винаги ме е привличало", усмихва се той и на конференцията TEDxBG изброява рационалните причини да останем в България: Да, в България е хаос, но в хаоса имаш свободата да експериментираш.

Вярно, нямаме приемственост, няма от кого да се учим, но пък младите демокрации прескачат поколения и могат да обърнат обстоятелствата в наша полза.

Няма начин такова разбиране да не е попило кръвта и духа на модерния и дълбок народопсихолог Тончо Жечев. Йордан делнично обобщава:

"Нямам бремето, че съм син на Тончо Жечев, но имам щастието, гордостта и късмета, че е мой баща."